Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Барселона, Ливърпул, Милан, Байерн Мюнхен, Челси. Всички тези и много други велики отбори са печелили Шампионската лига. В същото време има една друга група от отбори, чиито имена, макар и да не са по-малки от по-горе изброените, така и никога не са печелили най-престижния клубен трофей. С наближаването на финала на Шампионската лига от Факти.бг ви представяме класация на най-великите отбори, които никога не са печелили Шампионската лига.
8. Сент Етиен
Дълго време този клуб се считаше за най-успешния в историята на френския футбол. До 1981 г. той имаше 10 титли на Франция и европейският връх бе единствената непостигната цел. Сент Етиен достига зенита си през 1976 г., когато стига до финалната среща в турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ). Там чака Байерн Нюнхен на Мюлер, Бекенбауер и Хьонес. Французите доминират по време на целия мач, но гол на Рот в 57-та минута дава победата на Байерн. Великите дни за Сент Етиен приключват през 80-те, но феновете на отбора все още мечтаят за своя европейски триумф.
7. Шалке 04
Този отбор винаги е бил втори по популярност в Германия, но никога не успява да постигне голям триумф на европейската сцена. Макар и да има множество привърженици, отборът от Гелзенкирхен винаги е бил в сянката на големите грандове и на местния доминант Байерн Мюнхен. Все пак Шалке успя да спечели Купата на УЕФА през 1997 г. Отборът бе на крачка до триумфа в Шампионската лига през 2011 г., където достигна до полуфиналите. Там обаче той отпадна от Манчестър Юнайтед. Макар и без голям европейски триумф, Шалке винаги ще имат своята солидна база от фенове.
6. Борусия Мьонхенгладбах
Германският футбол през 70-те години на миналия век винаги се е символизирал от Байерн Мюнхен, но много хора забравят, че именно Мьонхенгладбах беше доминаторът в Бундеслигата към онзи период. Отборът спечели пет титли на Германия, докато Байерн доминираше в Европа. Все нещо обаче не достигаше на Борусия, за да достигне заветния връх. Все пак германците спечелиха две Купи на Уефа през 1975 и 1979 г.
Те най-сетне стигнаха до финал на КЕШ през 1977 г., където се изправиха срещу великия Ливърпул на Кевин Кийгън. В състава на Борусия тогава блестяха звездите на Алан Симонсен, Юп Хайнкес и Берти Фогс. Нервите на германците обаче не издържат и те губят с 3:1. Борусия Мьонхенгладбах не успява да изживее повторна златна ера, но спомените за европейското величие все още са живи.
5. Реймс
Днес името на този френски отбор е потънало в забрава, но през 50-те години на миналия век това бе един от безспорните доминатори в Европа. Отборът бе първият играл финал в турнира за Купата на европейските шампиони през 1956 г. В клуба се подвизават живи легенди като Раймон Копа и Жуст Фонтен. Макар и да повеждат на три пъти в мача срещу Реал Мадрид, французите не успяват да устоят на класата на Ди Стефано, Хенто и Риал, губейки с 4:3. Реймс играе отново на финал за КЕШ през 1959 г., но отново губи от Реал Мадрид, този път с 2:0. Впоследствие славата на клуба помръква и той постепенно запада, стигайки до долните нива на френския футбол. Все пак отборът успя да се върне в Лига 1 през 2012 г. и отново започна да възвръща старата си слава.
4. Рома
Рома винаги е бил един от най-обичаните отбори в Италия, макар и винаги да е бил в сянката на Милан, Интер и Ювентус. Римските „вълци“ обаче винаги са били фактор в Европа, като през 1961г. печелят Купата на панаирните градове. През 1984 г. отборът стига до финала на КЕШ, имайки в състава си супер звезди като Фалкао, Танкреди и Грациани. Макар и отборът да доминира над другия финалист Ливърпул, опитът на англичаните си казва думата и те печелят след изпълнение на дузпи. В Рим обаче все още живее споменът за онова велико поколение от 80-те. Макар и отборът да продължи да се представя добре в най-престижната европейска клубна надпревара, той така и не успя да достигне нов финал.
3. Валенсия
Валенсия е отбор, който винаги е бил на една ръка разстояние от великите в играта, но това разстояние така и не може да бъде преодоляно. През 2000 и 2001 г. „прилепите“ играха два поредни финала на Шампионската лига, губейки ги съответно от Реал Мадрид и Байерн Мюнхен. В отбора на Ектор Купер са събрани имена като Мендиета, Пелегрино и Канисарес. Те играят феноменално през тези две издания на турнира, но винаги се провалят на финалите. Срещу Байерн дори достигат до дузпи, но са спрени от феноменалния вратар Оливер Кан.
През 2004 г. Валенсия се добира до Купата на УЕФА, но големият триумф така и не е достигнат.
2. Арсенал
„Артилеристите“ не са просто един от най-именитите английски отбори, а отбор, който преобрази футбола като цяло. През 20-те години на миналия век мениджърът Хърбърт Чапман променя играта, въвеждайки системите с наситена халфова линия и насищане на целия терен с футболисти. До тогава повечето играчи играят като нападатели, а само двама-трима стоят пред вратаря, като защитници. Арсенал е отборът, който променя това и задава основите на модерния футбол. От тогава до днес „топчиите“ са смятани за неизменен европейски гранд, през който преминават множество звезди, който обаче така и не достига европейския връх.
Във витрината си Арсенал има един трофей от турнира за КНК и един от Купата на панаирните градове. Отборът игра финал на Шампионската лига срещу Барселона през 2006 г., когато в състава му блестяха звезди като Тиери Анри, Ашли Коул и Ван Бомел. Тимът води с 0:1 през почти целия мач, въпреки, че игра с човек по-малко от 18-та минута. Въпреки това „каталунците“ обърнаха срещата в последните 15 минути на мача, отнемайки мечтата на „аритлеристите“. Все пак Арсен Венгер мечтае той да е човекът, който най-сетне ще изведе Арсенал до върха.
1. Атлетико Мадрид
Атлетико винаги е бил велик отбор, имащ лошия късмет да стои в сянката на испанските исполини Реал Мадрид и Барселона. Този отбор има голяма база от фенове и традиции, но винаги е стоял в подножието на върха. Моментът, в който Атлетико можеше да остави името си на европейския връх бе през 1974 г. Тогава един изключително силен тима на , предвождан от великия Луис Арагонес достигна до финала на тогавашния турнир за Купата на европейските шампиони. Атлетико се изправи срещу великия Байерн Мюхнен, в чиито редици бяха Бекенбауер, Мюлер и Хьонес. Испанците бяха на косъм от победата, след като Арагонес вкара гол в 114-та минута от продълженията, след 0:0 в редовното време. Те обаче бяха шокирани, след като Шварценбек вкара от далеч в 120-та минута. Така мача трябваше да се преиграе, а психически смазаните играчи на Атлетико загубиха с 0:4. Макар и след това Атлетико да не игра отново финал, отборът спечели един трофей от турнира за Купата на носителите на национални купи и две Купи на УЕФА.
Само след няколко дни Атлетико може и да излезе от този списък. В събота отбора се изправя срещу градския си съперник Реал Мадрид в спор за трофея от Шампионската лига, след като само седмица по-рано спечели титлата на Испания. Диего Симеоне има шанса да махне от Атлетико клеймото на най-велик отбор, никога не ставал европейски шампион, просто като най-сетне спечели заветния трофей.