Националният отбор на Португалия е на изхода на Световното първенство. Португалците все още имат теоретични шансове за преодоляване на груповата фаза, но дори футболистите си признават, че това е почти невъзможно.
Цяла Португалия имаше големи надежда за Мондиала в Бразилия, но те по-скоро бяха илюзорни и не толкова реални. Истината е, че на португалците им липсва реална класа. Да, за тях играе носителят на „Златната топка“ Кристиано Ронално, но в Бразилия това се превърна по-скоро в дефект, от колкото в ефект.
Роналдо е крайъгълният камък на този отбор. Като футболист, той е близо до съвършенството и всеки отбор би се радвал да го има. Трябва да се каже и това, че общо взето той сам доведе своите съотборници до финалната фаза на Световното първенство. Това обаче зароди в португалския отбор една изключителна зависимост. Той е силен, когато Роналдо е силен. Той има някакъв шанс за победа, когато Роналдо е на терена. Без Роналдо, Португалия е просто посредствена. Лошото е, че в Бразилия Кристиано просто не беше в най-добрата си кондиция. Месец преди Мондиала той лекуваше редица контузии, като до края не беше ясно дали въобще ще може да играе. В крайна сметка той стисна зъби и игра въпреки болката, но просто не беше себе си.
В Бразилия носителят на „Златната топка“ показа не повече от 50% от възможностите си. В мача срещу Германия бе тотално обезличен, тъй като немците успяха да го изолират от играта, а контузиите бяха отнели неговата скорост и физическа доминация. Всичко това, което му позволяваше да се откъсва от опеката на противника. Срещу САЩ пък игра буквално на един крак, като през повечето време се опитваше да дава центрирания и беше твърде статичен. Роналдо обаче заслужава уважение, че въпреки болката се опита да играе. Дори даде асистенцията за гола на Варела, за равенството от 2:2 с американците.
Проблемът на португалците е, че им липсва качество. Освен Роналдо сериозни звезди са само плеймейкърът Жоао Моутиньо и защитника Пепе. Пепе обаче си е вечния рисков играч и безумния му червен картон срещу Германия потвърди неговата нестабилна психика. Всеки знае, че на бранителя му трябва малко, за да си изпусне нервите и Томас Мюлер направи нужното, за да предизвика това. Пепе клъвна на стръвта и обезкърви защитата на своя отбор.
Играта на Моутиньо пък зависи от формата на Роналдо. Общо взето неговата роля се изразява в това да даде финалния пас Кристиано, който да отбележи гол.
Това е и цялостната стратегия на Португалия през последните години. Защитата някак си отнема топката, тя отива в Моутиньо, който я пуска в коридор на Роналдо, който от своя страна бележи гол. В Бразилия тази стратегия се сгромоляса. Ние разбрахме, че Португалия просто няма друг алтернатива на Роналдо. Луиш Нани е вечната надежда на Португалия, чиято звезда отдавна започна да залязва. През последните 2 години той има малко над 20 мача за клубния си Манчестър Юнайтед, където отдавна се чудят къде да го продадат, но никой не иска да плаща за него. Нани има качества и техника, но е твърде егоистичен и невъзможен за комбинации. Той иска да е човекът, който блести за Португалия, но нивото му непрестанно пада. Макар и да отбеляза гол срещу САЩ, Нани така и не успя да блесне с някакво изключително отиграване.
Португалците изключително много разчитат и на бранителя Фабио Коентрао, който е изключително комплексен футболист, който може да е полезен както в защита, така и в нападение. Последния му сезон в Реал Мадрид обаче не беше от най-силните, като прекара доста време на пейката. Съответно той отиде в Бразилия в не най-добрата си форма и претърпя тежка контузия още в първия мач с Германия. Другият голям проблем на португалците е позицията на централния нападател, където те просто нямат качество. Пощига вече е към края на кариерата си, а Уго Алмейда не е точно екстра класа нападател. Така, че всичко пада на гърба на Кристиано Роналдо. Той обаче не беше на 100%, а Португалия не е отбор, който умее да играе колективно. Там колективът е подчинен на качествата на голямата звезда. Когато голямата звезда е в лошо състояние обаче, колективът загива.
Големи грешки направи и селекционерът Паоло Бенто. Роналдо въобще не трябваше да излиза в мача срещу Германия, след като всички знаеха, че състоянието му не е добро. И с него и без него, португалците все щяха да си загубят от немците. Те просто нямат капацитета да им се противопоставят. За сметка на това пък Кристиано щеше да може да се възстанови и срещу САЩ нямаше да му се налага да се влачи от безпомощност. За сметка на това контузията му се задълбочи още повече и вероятно ще са му нужни месеци за пълноценно възстановяване. Изглежда, че Бенто беше провел и лоша кондиционна подготовка, след като футболистите му окапваха като листа по време на мачовете. Освен Роналдо, до този момент с травми са Коентрао и Алмейда. Тоест в момента Португалия е разграден двор и от тактическо и от кондиционно ниво.
Португалците почти със сигурност ще напуснат Мондиала в Бразилия. Лошото им представяне обаче трябва да им даде знак за цялостна промяна. Няма как един отбор да зависи от само един футболист, пък бил той и Кристиано Роналдо. Очевидно трябва да се загърбят част от старите величия като Пощига и Алмейда, и да се даде шанс на нови имена. Време е Португалия да спре да робува на имена и да наблюдава временната форма на своите футболисти. В Бразилия повечето от тях бях доста далеч от най-доброто си състояние, като за португалците е време за смяна на поколенията.