Моторите с чудовищен работен обем

Понятието "даунсайзинг" навлезе твърдо в автомобилната терминология и извести края на двигателите с голяма кубатура. В едросерийното автомобилостроене процесът започна в средата на 90-те, когато се появи 1.8-литровият турбомотор на Audi. Преди време обаче компаниите се надпреварваха за титлата "мотор с най-голям работен обем".

Американците и досега смятат своя Pierce-Arrow 66 от 1910 година за рекордьор в тази област. 13 514-те кубически сантиметра на неговия редови шестак действително заслужават възхищение, но запалените автомобилни фенове знаят, че в Европа всъщност са се правели доста автомобили с по-внушителни мотори.

През 1905 година например, Panhard et Levassor представят модела 50 CV, чийто шестцилиндров агрегат разполага с чудовищен работен обем от 21 112 куб. см. Седем години по-късно агрегатът, монтиран на Benz 82/200, надхвърля и тази колосална цифра (долната снимка).

При работен обем от 21 504 см3 всеки от неговите четири цилиндъра поглъща колкото малък блок на Chevy Corvette. Мощността на мотора на Benz 82/200 обаче е само 200 конски сили.