Някога да сте се чудили защо изглеждате добре на някои фотографии, а на други не дотам, макар светлината и физиономията да са еднакви? Отговора дава тази илюстрация. Може и да не ви се вярва, но момичето на различните снимки, от които е съставена, е едно и също. Различен е само обективът.
Този ключов компонент на оптиката на апарата запечатва света по различен начин от очите ни. Лещите в него изкривяват светлината и обхващат определено зрително поле в ограничена двуизмерна рамка - снимката. В зависимост от фокалната (фокусната) дължина на обектива изображението се изкривява по-малко или повече и по този начин влияе на начина, по който изглеждат лицата на фотоса.
Колкото по-къса е фокалната дължина, толкова по-широко е зрителното поле. С 15- или 19-милиметров обектив ефектът се забелязва най-лесно. Лицето е изключително деформирано, както и заобикалящата среда. Подобен, но с обратен знак, е резултатът и при много широк обектив, например 350 мм. При него също има изкривяване, но човекото око го възприема като по-естествено - лицето просто става по-плоско и широко.
Не теория снимането със 135-милиметров би трябвало да даде най-точни резултати, но абсолютни стойности не съществуват и тук. Всичко зависи от анатомичните особености на конкретното лице. Това обяснява защо някои хора са по-фотогенични, когато ги снимат с определени апарати и под определен ъгъл, и изглеждат зле с други.
Всеки може да наблюдава този ефект при ежедневните снимки с клетъчен телефон и любителски апарат дори без да се променя фокалната дължина. Едно и също лице изглежда по различен начин, когато е в центъра на кадъра и по-близо до краищата му. В периферията на композицията има по-голямо изкривяване. То прави някои хора по-красиви, а други изглеждат по-зле, отколкото в действителност.