Съществуват множество теории защо човешки крак е стъпвал на Луната за последно през 1972 г. Ако се оставят настрана конспиративните обяснения, една от причините за предпазливите планове на космическите държави за колонизиране на спътника на Земята може да се окаже съвсем прозаична.
Лунният прах не е като земния. Той е много по-сух и абразивен, а частиците са изключително дребни. Въздействието му върху човешкия организъм може да се сравнява със силикозата - болестта на миньорите.
Учени от университета "Стоуни Бруук" в Ню Йорк са установили, че лунният прах е изключително токсичен. При експеримент за непосредствения му ефект върху култура от живи клетки са измрели 90% от тях.
Според изследователите лунният прах има също така канцерогенно и мутагенно въздействие върху човешкия организъм. Прониквайки в клетките, той предизвиква изменения в ДНК, за които учените все още нямат обяснение. Те обаче са категорични, че колонизацията на Луната зависи от преодоляването на този проблем.