През 60-те години на миналия век страхът от избухването на ядрена война става по-истеричен отвсякога. Учените усилено търсят нови технологии и материали за защита от взрив на атомна бомба, като някои идеи са откровено комични.
По онова време все по-популярните пластмаси и синтетични материали привличат интереса на съветските военни. През 1964 г. Опитен завод №38 към Министерство на отбраната СССР в гр. Бронницъй в Московска област разработва еднообемна каросерия за шаси ГАЗ-66, която би трябвало да спасява живот в случай на ядрена експлозия.
КЗ-1 представлява монолитна конструкция без носещ скелет със стени от фибростъкло, между които е запечатан пенопластов слой. Според замисъла на съветските учени този "сандвич" би трябвало да предпазва от топлинната вълна на взрива, а заоблените форми - да минимизират поразяващия ефект на ударната.
Както много други разработки от времената на СССР, следите на противоатомната "виетнамка" се губят безследно. Една от версиите допуска, че животът ѝ е приключил скоропостижно още при първото полево изпитание.