Доливането на охладителна течност в казанчето на автомобила, когато нивото ѝ е спаднало драстично или е изтекла напълно, изглежда като най-логичното действие. Някои производители обаче изрично забраняват това в инструкциите за експлоатация.
Макар да изглежда лишена от здрав смисъл, такава забрана има своите основания. Както в много други подобни случаи, производителите предпочитат да се презастраховат, отколкото да разчитат на техническата грамотност на автомобилистите.
Опитните водачи знаят, че доливането на големи количества антифриз изисква специална техника, за да не се стига до проблеми с охлаждането на двигателя. Ако казанчето е празно и се приеме, че причината за изтичането на охладителната течност е отстранена, наливането трябва да става бавно и внимателно на малки дози. Целта е антифризът да постъпва в системата постепенно, попълвайки всички кухини.
Ако охладителната течност се долива изведнъж на големи порции, в нея попада въздух. Резултатът са въздушни джобове в недрата на двигателя. Те възпрепятстват нормалния топлообмен в системата и възниква сериозен риск от прегряване.
Вместо да обясняват в инструкциите, че охладителната течност трябва да се долива на тънка струйка по краищата на казанчето, за да може въздухът да излиза свободно, някои производители просто плашат автомобилистите със стряскащи предупреждения за потенциални тежки повреди на двигателя. Идеята е тази процедура да бъде оставена в ръцете на специалисти, за да се избегне всякакъв риск от прегряване на двигателя.
Всъщност малки въздушни джобове в охладителната система не представляват кой знае каква опасност. Единственото, което водачът трябва да следи, след като е долял антифриз, са показанията на датчика за температурата. Ако тя се движи в нормални граници, всичко е наред. Ако обаче двигателят започне да загрява, би било по-разумно да се потърси помощ в сервиз, където системата да бъде обезвъздушена от специалист.