Когато изучават дълбокото пространство, астрономите срещат необичайни, цветни явления, които дават възможност за оценка на процесите на развитие и формиране на далечни галактики. Проучването на магнитното поле на галактиката NGC 4217, проведено от холандски и американски астрофизици, в спектър, невидим за човешкото око, даде възможност да се оцени не само силата на магнитното поле на галактиката, но и да се определи нейната ориентация.
Galaxy NGC 4217 се намира на 67 милиона светлинни години от Слънчевата система и е класифицирана като спирална галактика. Астрономите също са разбрали ориентацията на галактиката, която е обърната настрани към нас. Магнитното поле, генерирано от NGC 4217, се простира за 22.5 хиляди светлинни години. При откриване на магнитните полета на галактиките е използвано синхротронно излъчване, генерирано от контакта на електрони на космическите лъчи (CRE) със самото магнитно поле.
В резултат беше установено, че магнитното поле на NGC 4217 има X-образна форма. По-подробно проучване на магнитното поле разкрива още два гигантски "супер балона", които могат да показват мястото на смъртта или раждането на звезди. Също в областта на NGC 4217 са записани гигантски магнитни "бримки", чийто произход не може да бъде обяснен от съвременната наука. Учените отбелязаха, че общата сила на полето е сравнително малка и възлиза на 0.9 микрогауза, докато силата на земното поле е 0.5 гауса.
В момента основната хипотеза за произхода на магнитните полета на космическите обекти се основава на наличието в тях на електропроводима течност, която преобразува кинетичната енергия в енергия на магнитното поле. Така че за Земята това е течно разтопено ядро, за Слънцето - плазма. Какво обаче генерира магнитните полета на галактиките, все още не е известно. По този повод са изложени много хипотези. Една теория твърди, че движението на материята може да бъде причинено от експлозия на свръхнова и сила на Кориолис, в резултат на което компресиращият газ води до създаването на турбулентна нехомогенна система.