С пандемията България хем се справи, хем не толкова. Честно е да признаем, че не бяхме така разтърсени както обществата в САЩ, Русия, Италия. Имаме малко повече късмет или донякъде наистина грижите на националния щаб въпреки лошата му реторика криво-ляво въведе навременни мерки, без да хваля кабинета. Нуждата от повече прозрачност засяга всички сфери на публичния живот, не само средствата за борбата с вируса. България е една от най-зле управляваните в това отношение държави по света. Ние сме крайно непрозрачни в харченето, по-скоро в краденето на финансови ресурси. Това коментира в студиото на ФАКТИ поетът и общественик Манол Глишев.
"По време на кризата с коронавируса хората на изкуството бяха оставени на втори план. Не мисля, че това е страшна трагедия. Така или иначе ние сме хора, които оцеляват по най-разнообразни, необикновени и нередовни начини. Културата не беше първа грижа на обществото, какво да говорим за министъра - той е абсурден", каза той.
Според Глишев проблем, който заслужава да е във фокуса на общественото внимание в момента е смъртта на журналиста Георги Александров от Варна.
"Аз не вярвам в тезата за самоубийство на човек, който в момента върши журналистическо разследване, човек, който е мотивиран в момента да прави разследване, не се самоубива, нито си дава труда да изчезне услужливо с лаптопа с файловете си. Това са глупости, прощавайте. Нашите власти ни пробутват врели-некипели за пореден път. Друг много важен момент е убийството на финансовия консултант Марангозова, в което е замесен Масларов (доведен син на бившата министърка на заетостта и социалните грижи Ем. Масларова, служител на НСО - бел. ред.) Там историята е много грозна, не бива да се покрива, не бива да се забравя", каза Глишев.
"Това, което трябва да изискваме от властите, не трябва да го изискваме вече с мирни средства, мисля, че нямаме шанс да бъдем чути. Протестът е много хубаво нещо, когато не го правим с цветни тебеширчета, с балончета, с дечицата и кученцата. Протест, но по гръцки, не по български. Точно към гражданско неподчинение призовавам. Аз съм напълно нелоялен към така наречената българска държава, отричам нейното право да съществува, защото тя не е българска и не е държава. Не говоря само за сегашното правителство.
През 2013-2014 г. изглеждаше, че има граждани, не просто хора, а осъзнати граждани, които искахме да наврем властта там, където ѝ е мястото, да се научи да се съобразява със законите и с интересите на нацията. Оттогава минаха 6-7 години, ето, че тези граждани или ги няма, или са отчаяни, или са емигрирали.
Пропагандата от страна на проправителствените кръгове е голяма, населението си трае. Затова писах, че в момента само гладът е способен да събуди, за съжаление, нашето доста оскотяло население", коментира поетът.
Целия разговор с Манол Глишев гледайте във видеото: