След 30 години съм удовлетворен, че младите хора, които бяха в протестите разбраха лъжата на така наречения "преход", разбраха лъжата на тези 30 години. Още от Кръглата маса, техните родители, които бяха по площадите 90-та - 91-ва година в огромните митинги, са били излъгани от всички, които са имитирали, че са техни водачи като водачи на десни проекти в кавички и така нататък и така нататък и най-после разбрахме, че цялата политическа класа в парламента са част от статуквото. Това каза в студиото на ФАКТИ политическият анализатор Осман Октай.
"След идването на Горбачов в България '85 година и срещата му с Тодор Живков започнаха вече да се изграждат така наречените неформални организации в България за подготовка на перестройката и в България. Така се родиха много организации и когато падна Берлинската стена на девети, на другия ден БКП се събраха в Плевен и си направиха вътрешен преврат, сваляйки Тодор Живков. Хора като Луканов, който отговаряше за бъдещето политико-управленческо поведение и коридори в държавата, Александър Лилов, който отговаряше за преформатирането на БКП в социалистическа партия и хора като Любен Гоцев пък да отговарят за всичките силови структури в държавата за контрол върху всички тези процеси в страната.
Исторически доказано е хора като Анжел Вагенщайн, Чавдар Кюранов, Велислава Дърева отиват в апартамента на доктор Желев, тогава минава за дисидент, и решават той да стартира проекта Съюз на Демократичните Сили и така около старите партии, които 44-та година са представлявали Отечествения фронт и след това били репресирани, техните наследници организираха около Желев структурата СДС", каза Осман Октай.
"Това е втората част от подмяната, за която говори г-н Октай. Прекалено бързото възстановяване на така наречените стари традиционни партии, което нямаше как да се случи на практика, ако не беше подготвено предварително. Както бяха подготвени до голяма степен, ако не целите така наречени неформални организации като Дружество за глас и перестройка, като Независимото дружество за правата на човека, без Илия Минев, разбира се, после хората след него и така нататък, като студентските дружества на Кошлуков, то поне лидерите им бяха определени от Комунистическата партия преди 10 ноември. Първата част е самата Кръгла маса. Тя беше изкопирана от Полша - преговорите на "Солидарност" с техния комунистически режим, но без да имаме полската история, без да имаме "Солидарност", стачките, Валенса, който също се оказа агент на тяхната ДС", каза журналистът и издател Калин Манолов.
"На Кръглата маса Комунистическата партия разговаряше със себе си. Тя затова я направи. Опозицията много неопитна, наивна с отчасти поставени лидери прие това като някакъв начин за легитимация, а всъщност те по-скоро легитимираха като някакви променени нови хора непроменените и досега комунисти. Най-важното което е всъщност - подмяната, която направи т. нар. кръгла маса - тя изкова едно все още актуално и много често използвано понятие във време на политическа криза - така наречения "национален консенсус". Кръглата маса вмени на Националния консенсус почти чудотворни възможности, а това е нещо, което не значи нищо. Това е понятие, което може да се обяснява само с други понятия и тези понятия винаги включват в себе си умереността, което пък означава от своя страна, че ако всички са умерени в един момент се оказват прави и когато всички са виновни, няма за какво да се поема вина, миналото се зачертава, то на практика се забравя все едно, че никога не е съществувало. Палачи и жертви се прегръщат и нещата тръгват в нова посока, което никога в човешкия живот и човешката история не се е случвало, не се случи и след 10 ноември 89-та година в България", каза Манолов.
" '91 г. на изборите за 36-о НС, аз бях в силни позиции в ДПС - заместник-председател междупартийни отношения и организационни въпроси, Централният съвет прие решение веднага след изборите, когато бяха излъчени 3 формации (СДС победи и влязоха в парламента, начело с Вили Димитров 110 народни представители, БСП (БКП) имаха 106, ДПС - 24) в отсъствието на Доган. А именно - коалиция само и единствено в мандата на 36-ото Народно събрание със СДС и условието за сключването на коалиционно споразумение за управлението със СДС е искане за забрана на комунистическата партия на БСП.
След като във всички други държави бяха закрити, включително КПСС, беше най-нормалното нещо да се изпълни това условие. Обаче какво се случи: преди да има правителство говорим със СДС, разбират се Ахмед Доган и Филип Димитров да водят преговорите на 4 очи. След няколко дни Доган ми каза: „Аз бях на среща в резиденцията на Тодор Живков“, а той под домашен арест тогава. Още след тази среща поведението на Доган коренно се промени. Нямаше коалиционно споразумение между СДС и ДПС. Тогава му наредиха на Доган. Тогава отидох при Желев и му казах, че не може без коалиционно споразумение. Разказвам за тези срещи, защото явно и те бяха подготвени да няма споразумение. Аз тогава им казах: „Вие ще бъдете свалени до 1 г.“ и така стана.
Какво се случи обаче после – БСП взе мандата за съставяне на правителство. В кабинетите на Желев през координацията на генерал Андреев и неговите се водеха преговорите за съставяне на кабинета на Беров с мандата на ДПС. През цялото време ние от ДПС вярвахме, че този мандат няма как да се реализира. Когато на 30-и декември Беров представи в парламента структурата на кабинета и министрите, четири часа не се гласува и няма срок, който да прекрати, че не се получава гласуване на кабинета. Тогава влиза в нашата стая Петя Шопова, адвокат тогава на Луканов, и казва: „г-н Доган, човекът си е вкъщи и ви чака на телефона“. Доган звънна и след този телефон разговор той се обърна и каза: „Г-н Октай, ти не вярваше, че ще мине кабинета, сега излез да видиш зала Запад как БСП депутатите гласуват.“ И само след този телефонен разговор от зала Запад, начело с Жан Виденов слязоха 83-ма депутати и гласуваха за правителство на Беров. 23-ма отцепници, начело с Мичковски, Луджев, от квотата на „Подкрепа“. Тогава влиза Доган в парламентарната група на ДПС и казва: „Това е исторически шанс да се легитимираме и ставаме национална партия, може ли ние да не гласуваме за нашия мандат?“ И по този начин той изнасили, грубо казано, групата, за да си гласуват за своя мандат и стана първото правителство на мафията, през което се създаде групировката Г-13 на входа, на изхода на всички държавни предприятия", разказа Октай.
"И после повечето правителства, без това на Костов, бяха все правителства на мафията. В края на юни, когато самият Борисов се чудеше дали ще изкара юли, се лансира отново същия модел по същия начин и със същите играчи, макар и не физически - именно да има такова едно програмно правителство на националното спасение, което да бъде с определен мандат, то да извърши определена работа, подкрепено от всички – точно този модел на Беров. Той непрекъснато повтаряше, че изпълнява програмата на СДС, че това всъщност е продължение на правителството на СДС. Той излизаше от екипа на синия президент и така нататък. И изобщо цялата пропаганда тогава на това правителство, което по-късно Ренета Инджова нарече „правителство на мафията“ беше насочена към това, че са приемници, продължители, спасители. Това се опитаха да направят ГЕРБ преди да им хрумне гениалната идея да предложат проект за конституция, чрез който, както обича да казва Борисов, да тупат топката, така че да няма служебно правителство на Радев в този парламент. И аз съм сигурен, че този модел общо взето в такива ситуации на повечето политици, които вече така имат опит, ще се опитват да го пробутват, защото е някак си универсален, получава се. Независимо от конкретните играчи, цялата система работи - първо свалят председателя на Народното събрание, както стана 1992 г. със Савов, след това 2005 г. свалиха Герджиков преди да свърши мандата на НДСВ. Това беше заради „Булгартабак“. Цепят на малки парчета от парламентарните групи, както сега направи ГЕРБ с тези 6-7 души от БСП", коментира Манолов.
Целия разговор гледайте във видеото: