''Аз не казвам, че не можем да направим тактическо ''не'' на този етап. Това в никакъв случай не е окончателно. Аз просто казвам, че ние нямаме опция да казваме ''не'' на Македония, след като толкова години сме работили за нейното признание, за интеграцията на Западните Балкани по време на председателството на Европейския съюз, изобщо трябва една консистентност в политиката. А от гледна точка на темата ''Македония'' вие знаете, че в българската история обикновено това е било темата или изпитът, по който българските политици винаги са получавали двойки. Като започнете с Междусъюзническа война, Първа световна война, Втора световна война, македонските терзания на Коминтерна и на югославския блян, в който комунистическа България също едва не потъна''. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ някогашният посланик на България в Русия, а днес политически и икономически анализатор - Илиян Василев.
''Аз мисля, че много неща са сгрешени и от гледна точка на съдържание (политика), и от гледна точка на комуникация. Примерно, от гледна точка на комуникация, абсурдно е да извеждате в преден план, като ключово лице, което формира българската политика, националист в лицето на лидера на ВМРО. Тъй като той не е точно човекът, който ще намери дипломатическата формула, т.нар. взаимнопечеливши решения, защото илюзията, че ние, понеже сме били членове на ЕС, сме едва ли не с неограничен мандат и възможност да казваме ''не''... Не е въпросът в ''не-то''. Въпросът е, че зад това ''не'' трябва да има съдържателна политика. Ето, ние често казваме за Преспанските споразумения, но зад тези Преспански споразумения има 30 години политика, в която Гърция и на историческо, т.е. на ниво наука и история, и особено на ниво икономика и политика тя градеше своите мостове за влияние в Македония. Докато при нас, ние сме се запнали само на историческите терзания и нямаме нито икономическо развитие, нито бизнес развитие. При това, забележете, не във всички случаи благодарение на наши неудачи, а и благодарение на очевидно дискриминационни отношения от страна на скопските власти. Ето това е тема, по която може да се формира европейска политика на България и тя да обвърже промени в политическата линия на Македония в текущия момент именно от гледна точка на нейната пригодност да реализира интеграционна политика. Като общество, като политика, като ценности да се интегрира в синхрон с това, което вече има в Европа. Защото и ние по този път много неща преодоляхме в себе си. Ако си спомняте тази тема за нулевите проблеми със съседите, с вътрешните стандарти на отношение между етносите, много други неща ние преодоляхме, за да бъдем все пак относително сравними. Сега, разбира се, част от стандартите, които изпълнихме в началото на членството ни бяха едни, сега са деградирани, но от гледна точка на Македония няма логика да се предполага, че тя трябва да има някаква специална писта'', заяви още бившият дипломат.
''От тяхна гледна точка вероятно най-неприемливи са тези не особено умели настоявания, че македонският език няма право на съществуване, че тяхната суверенност като държава е ограничена и компрометирана във времето. Едни такива неща, които много хора не разбраха, дори след 1989 г. Аз това като посланик в Русия го наблюдавах, как самата Русия пропусна да забележи, че елитите в съюзните републики, дето са били част от Съветския съюз, те (б.р. руснаците) изградиха самочувствие и в никакъв случай те не приемаха, че примерно елитът в Беларус, или в Украйна, е нещо отделно от този, който е в Москва. Не приемаха, не приемаха, до един ден, в който разбраха, че елитът, управляващото мнозинство, или класа в една страна, която вече има отделна субектност, с времето изгражда самостоятелност и като усещане, и като самочувствие, което дори и да бъде в рамките на близост, както същата близост има между Румъния и Молдова, или други народи, тя не предполага автоматично, че има някакви специални отношения, или пък някакви възможности за интеграция, както още някои си бленуват. Това са си отделни етноси. Единението между близки народи става в условията на членство в Европейския съюз, където именно благодарение на ценностите, общите, тези народи започват да взаимодействат толкова близко, изпълнявайки едни и същи стандарти. А не, както е сега, стандартите на двустранните отношения, междудържавните отношения. Това нещо не се разбра'', поясни Илиян Василев.
''В нашата политика спрямо Македония отсъстват цели сектори'', допълни той и даде за пример казус от енергетиката.
'' Аз отдавна си казах, че ако ние не излекуваме този манталитет, тази матрица на Санстефанска България, което е проклятие... Ние постоянно говорим в едни нематериални, идеалистически термини за обединение, без нищо да правим за сближаването на народите, на бизнеса, на отваряне на инфраструктура. Като направите магистрала ходенето до Скопие ще бъде по-лесно от ходенето до Стара Загора, примерно. Когато вие нямате отварянето, когато не създавате нови форми на зависимост...'', допълни той.
''Ето един пример. Ние спорим, че съвременният македонски език е далеч. Далеч е, много е далеч, защото съвременните поколения българи не разбират всичко от това, което се говори. Защото в този език рязко навлязоха чуждиците, именно за да обособи от българския. Рязка навлязоха сърбизми, международни думи и т.н. Но ако ние държим и настояваме, че те са част от нашия език, те зорлем ще започнат да вкарват всякакви други думи, съзнателно да се дистанцират от нас, след като те самите не могат да прочетат какво са писали техните македонски предци, защото те са писали на език, който аз и вие разбираме много по-лесно. Като сложите и Каракачанов отпред, който е говорител, който ражда антибългарски чувства, по простата причина, че има някакви естествени конкурентни влияния, той се бори за влияние и в България, между другото. Много хора възприемат тези му позиции, тази повишена активност, като част от предизборната му кампания. Цяла България става заложник на една партия, която не е сигурно, че ще влезе в следващия парламент. Нали все пак трябва да има балансирана външна политика?'', добави политическият анализатор.
Илиян Василев е учуден, че по проблемите със Северна Македония България не използва един голям свой съюзник, а именно огромното албанско малцинство в Северна Македония.
''Аз дори си помислих в един момент, че ако ние стимулираме, форсираме влизането на Македония и тя влезе преди Сърбия, защото за Сърбия има огромни проблеми поради реч причини, защото тя е крепителят на постюгославското, не Македония, Македония е периферия на това, все още, ние по този начин ще направим голямо добро на детитоизацията. Но виждате как се натиска бутонът ''национализъм'' и... Всичките вкупом'', коментира той към края на своето участие във ФАКТИ.
Бившият дипломат заяви още, че мисленето в Македония трябва да се променя към проевропейско, а не към пробългарско.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: