'И аз бях изненадан, доколкото някак си така изведнъж беше направена пресконференция, на която беше обявен този законопроект''. Това заяви преди Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ народният представител от БСП Крум Зарков, който е и зам.-председател на Правната комисия в 44-ото Народно събрание. Коментарът му е по повод наскоро предложения законопроект от страна ГЕРБ за прокурор, който да може да разследва главния прокурор на Република България.
''Изненадата ми малко се стопи, когато малко по-късно разбрах, че предстоят разговори с европейския комисар по правосъдие, който тази седмица ще говори с представители на българския парламент по повод на това как ние ще спазим препоръките, които бяха адресирани за България в годишния доклад за върховенство на закона, за състоянието на върховенството на закона, и предполагам, че тактически от мнозинството са имали за цел да имат какво да кажат на г-н еврокомисаря, тъй като трябва да признаем, че засега нищо не е направено в тази посока'', допълни Зарков.
''Трябва да припомним, че макар една от основните теми да е ефективното разследване и възможност за разследване на главния прокурор, в доклада се споменават и състоянието на медиите, и начинът на законотворчество в България, онези прословути преходни и заключителни разпоредби, които се промъкват някъде изневиделица и вдигат или свалят неустойката по кредитите, както скоро стана факт. Всичко това ще бъде обект на разговори и прави впечатление, че на най-високо ниво в Европейската комисия, а именно еврокомисарят лично ще води тези разговори и се интересува от случващото се в България. Да се надяваме това да има полза и да изиграе ролята на някакъв лост за натиск, в добрия смисъл на думата, за необходимите промени. Макар че, струва ми се, за тях в този мандат като че ли не остана време'', констатира народният представител от БСП.
''Ако се има предвид също, конкретно въпросът за правосъдните промени и за това дали са реални намеренията на ГЕРБ да разглеждат този законопроект за разследване на главния прокурор, само да спомена, че остана незабелязано как Министерство на правосъдието изгради и публикува за действие за реформи, и ако погледнете сроковете там всичко е от 3 до 6 месеца, което някак си ни кара да мислим, че като че ли всичко това ще остане за следващ мандат'', изрази мнение той.
''Аз не знам, не съм в главите им, дали имат страх от избори или не, знам само, че те или не искат, или не могат да реформират съдебната ни система и това мога да го кажа убедено заради обективните наблюдения от последните 3,5 години. Не се поставя за пръв път сега въпросът за отчетността и възможността за разследване на главния прокурор. Десетки пъти за последните 10 години, а за последните 30 може би стотици пъти. Те направиха и няколко опита, все така проформа. Помните един законопроект, който отиде към Венецианската комисия и се върна с оценка ''Слаб 2'', целия фарс с конституцията, сега това ново 20, ако ми позволите израза. Всичко това показва, че те или не искат, или не могат, от една страна. От друга страна, в чисто политически аспект не знам дали наистина искат да отлагат или да бавят изборите, но има от какво да се притесняват, тъй като протестите и цялото негодувание към ненормалната политическа обстановка, която се инсталира в България, би следвало да се отрази на изборните резултати'', заяви още Крум Зарков.
Откакто се говори за този проблем има няколко начертани възможни решения. ГЕРБ и мнозинството около тях много дълго време твърдяха, че нашата Конституция не позволява да има прокурор, който да е извън йерархичната структура на българската прокуратура заради понятието в Конституцията ''всички прокурори''. След това обаче те успяха да въведат фигурата на европейски делегиран прокурор, който фактически е изведен от това. Стъпвайки на тази плоскост, те сега се опитват да създадат друг такъв, който да не бъде под методическото ръководство и надзора на йерархически горестоящия прокурор, накрая на пирамидата, бидейки главният. Това се е обсъждало много пъти, но според мен ще катастрофира като ефективност в няколко посоки. Първо, вашата колега правилно се е ориентирала, че този човек ще бъде назначен със 7-годишен мандат, на възможно най-високия статут на магистрат и ще има едно дело, две и три сигнала. Това ще бъде най-незаетата професия. Прокурорите, редовите, работят стотици преписки едновременно.
От друга страна и може би по-важна. Да кажем, че той има едно дело, но то е достатъчно важно, за да го води. Само че разследването, повдигането на обвинение и поддържането на обвинение, бидейки цялото поставено под надзора на прокурора, не се извършва от един човек. Тук принципът ''И сам воинът е воин'' не работи. Вие трябва да разполагате с информация, трябва да се обърнете към съответните разследващи структури и т.н., и т.н. Този човек, изваден отвсякъде, седящ някъде на бюрото, не знам дали действително ще може да проведе ефективно разследване. Още повече, че хората, към които ще се обърне да му помагат, ще бъдат пък съответните звена, които са в други йерархични структури.
И накрая, но не на последно място, струва ми се, че това отново е малко по метода на криворазбраната цивилизация. Че от Венецианската комисия нещо ни казаха и ние бързаме да го направим, като се неглижираха други вариант. Единият от тях, който ние предлагаме от отдавна, е да се направи най-накрая възможност определени актове на прокурорите, които са с отказ за образуване на производства, да могат да бъдат подопечни на съдебен контрол в определени случаи, за да може, когато има такъв сигнал, за който и да е прокурор, да бъде проверена неговата работа по отношение на това дали е направил всичко възможно, за да открие обективната истина и евентуално да повдигне обвинение на този, срещу когото сигналът е насочен, пък бил той и самият главен прокурор'', изложи вижданията си юристът, председателстващ Комисията по правни въпроси в настоящия парламент.
С оглед това, че изборите вероятно ще са през март 2021 г., а парламентът ще бъде разпуснат през февруари, Крум Зарков предполага, че ГЕРБ ще кажат, че са искали да направят нещо в тази посока, но не им е стигнало времето и ще го реализират в следващо управление. ''Трудно ми е да погледна сериозно на законодателната инициатива на хора, които не се посвениха да играят театър с Конституцията. Ако с Конституцията можеш да печелиш време, защо да не можеш и с НПК?'', запита социалистът.
Не мисля, че това правителство може да бъде циментирано с какъвто и да е проект. При всички случаи това, което те правеха тогава, е не толкова да се циментират, колкото да отключат един процес и след това да се опитват да го управляват, а можеха да му изпуснат и юздите. Това са безотговорни поведения, които слава Богу останаха в миналото. Замислих се, че ако тяхното предложение се беше реализирало преди време, бяха отменени тежките процедури за промяна на конституция, включително самото Велико народно събрание, то тогава ето такива идеи щяха да минават за няколко седмици през парламента. Безпрепятствено'', добави той.
Президентът трябва да издаде указ за насрочване на изборите. Засега не е издал такъв указ. Дали ни удовлетворява или не, това е конституционно правомощие на президента. За нас всяка дата, която е в конституционно установения срок, е напълно приемлива'', коментира Крум Зарков актуалната тема с датата за парламентарните избори през 2021 г.
Лили Маринкова запита госта си дали не е добре да се помисли в последните седмици на парламента да се приемат текстове в посока на дистанционното гласуване, които да улеснят изборния процес в тази кризисна ситуация. А ето какво ѝ отговори Крум Зарков относно това: ''Отново сега като се сетим за Избирателния кодекс и как това мнозинство го променя, наистина не съм сигурен, че е най-добрата идея той да се отвори отново, пак в последния момент на изборите. Още веднъж, дистанционното гласуване, както много други теми, съществуват далеч преди COVID-а. Те не бяха решени през толкова време и толкова години, а сега изведнъж някак си се поставят отново, което е логично, но не трябва да ни кара да забравяме отговорността, че тези теми - от дистанционното гласуване, през съдебната система, до състоянието на здравеопазването, не са теми, които бяха разкрити пред българското общество от COVID-19 или от доклада на Европейската комисия. Това са теми, които седяха на дневен ред преди 4 години, когато бяхме пак в предизборна обстановка. И 4 години по-късно те седят същите, някои далеч по-остри. Е, това, ако не е оценка за цялостното творчество на правителството, здраве му кажи. И те няма да могат да бъдат решени в няколкото дни, които остават преди Коледа, или в предизборния януари. Единият проблем е, че остава малко време. Това е по-малкият проблем. По-големият проблем е, че този парламент многократно доказа, че е неспособен да реши тези проблеми. И това също няма да се промени за Коледа, за съжаление. На Коледа стават чудеса, но в това чудо не мога да повярвам.''
Крум Зарков, подобно на първия ни гост днес - адв. Петър Славов, също поздрави студентите с днешния им празник.
Депутатът от БСП, по подобие на десетки свои колеги, е доброволец в болница. Той разказа, че в това Народно събрание е имало идеи чрез законотворчество да се улесни процесът за тези, които искат бъдат доброволци, но на практика нищо не се е случило.
Народният представител е на мнение, че властимащите са се провалили в това да осигурят предвидимост за всички страни, имащи отношение към настоящата криза. ''Правителството е длъжно да информира честно и почтено, без политически да се заиграва, - нито като създава страхове, нито като игнорира легитимните страхове. И второ, да обяснява какво ще се случи в следващите 10, 12, 15 дни по начин, по който всеки един от нас и от вашите зрители, да може да се организира така, че да бъде във възможно най-защитена среда спрямо вируса и да може социално и икономически да оцелее. Особено когато е криза истинските лидери излизат навън и поемат отговорност, а не се крият от нея'', каза още Крум Зарков от БСП.
Целия разговор на Лили Маринкова с Крум Зарков можете изгледате във видеото: