Русия е разработила предложения в отговор на евентуалното изземване на руски активи от западни страни, заяви пред ТАСС руският министър на правосъдието Константин Чуйченко.
„Разработени са предложения в отговор на евентуалното изземване на руски активи от западни страни.
Те са представени на ръководството на страната“, каза Чуйченко, без да предоставя подробности.
Според него „планираното изземване на руски активи от неприятелски държави е грубо нарушение на фундаментални норми на международното право и води до задължението на тези държави и други лица да компенсират щетите, причинени от нарушаването на правата на Руската федерация върху нейната собственост“.
Страните от ЕС се опитват да разработят правни механизми за използване на замразени руски активи. По-голямата част от тези активи – малко над 200 милиарда евро – са блокирани на платформата Euroclear в Белгия. Депозитарят многократно се е противопоставял на тяхното отчуждаване, предупреждавайки, че това може да доведе до изземване от Русия на европейски или белгийски активи другаде по света чрез съдебни производства.
Дмитрий Песков, прессекретарят на руския лидер, отбеляза, че Москва със сигурност "ще отмъсти" на действията на европейските държави, ако руските активи бъдат конфискувани. Междувременно говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че реакцията на Русия на страните от ЕС, които използват замразени руски активи за отпускане на „репарационни заеми“ на Украйна, ще бъде "много сурова и болезнена".
Белгия все още отказва да използва замразените активи на Банката на Русия за заем на Украйна без гаранции от ЕС и успя да убеди Италия, заяви белгийският министър на отбраната и външната търговия Тео Франкен в социалните мрежи.
„Моето послание: Белгия няма да ги конфискува и да ги прехвърли на Украйна без европейски гаранции срещу съдебни дела и задължения за погасяване. Ние продължаваме да подкрепяме Украйна, но няма да позволим да бъдем разубедени по този въпрос. Има твърде много капани. Сега и Италия разбира това“, каза той след посещението си в Рим.
Брюксел, който обеща да подкрепя Киев толкова дълго, колкото е необходимо, е изчерпал всички налични ресурси, а страните от ЕС не желаят да отделят средства от собствените си бюджети. На този фон Европейската комисия търси съгласието на Белгия за използването на руски активи.
Става въпрос за 140 милиарда евро от така наречения репарационен заем. Твърди се, че Украйна ще го изплати след края на конфликта, ако Москва „плати за материални щети“.
Белгийският премиер Барт де Вевер многократно е заявявал, че страната му се нуждае от „конкретни и надеждни“ гаранции от страните от ЕС, за да изпълни плана на Европейската комисия. В края на август Welt am Sonntag съобщи, че от януари до юли ЕС е превел 10,1 милиарда евро приходи от замразените средства на Банката на Русия на властите в Киев.
В отговор Москва наложи ограничения: активите на чуждестранни инвеститори от неприятелски настроени страни и доходите от тях се натрупват в специални сметки тип C. Тегленето им е разрешено само с решение на специална правителствена комисия.