Западни източници продължават да смятат, че амбициите на руския президент Владимир Путин надхвърлят контрола върху украинска територия - оценка, която съвпада с дългогодишните анализи на Институт за изследване на войната (ISW), базирани на публични изявления на Кремъл. Петима ръководители на европейски разузнавателни служби, цитирани от Ройтерс, посочват, че Путин не проявява намерение да прекрати войната в краткосрочен план, предава News.bg.
Според един от тях стратегическите цели на Москва остават непроменени - сваляне на украинския президент Володимир Зеленски и налагане на неутрален статут на Украйна. Източници на агенцията подчертават, че дори пълното овладяване на Донецка област не би удовлетворило Кремъл и не би довело автоматично до мир, тъй като биха последвали нови искания.
Анализаторите от ISW отдавна поддържат тезата, че Путин преследва първоначалните си военни и политически цели. Сред тях са ограничаване на украинската армия, отказ от членство в НАТО и по-широки промени в европейската архитектура за сигурност, както и замяна на сегашното управление в Киев с проруски кабинет.
На 18 февруари високопоставени представители на Кремъл отново отхвърлиха възможността за споразумение, което не удовлетворява изцяло руските искания. В интервю за саудитската телевизия Ал-Арабия руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва и Вашингтон са обсъждали предполагаемо „разбирателство в Аляска“, свързано с исканията на Русия към Украйна и НАТО. Той повтори тезата за „коренните причини“ за войната, включително стремежа на Киев към членство в Алианса и твърденията за дискриминация на етнически руснаци и Украинската православна църква - Московска патриаршия. Лавров настоя и за международно признаване на анексираните през 2022 г. Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска области.
Паралелно с това руската енергийна индустрия изпитва затруднения. По данни на Bloomberg, през 2025 г. са пробити с 3,4% по-малко нови нефтени кладенци спрямо предходната година, а приходите от петрол и газ са достигнали най-ниското си равнище за последните пет години. Финансовият министър Антон Силуанов призна през септември 2025 г., че делът на тези приходи се очаква да намалее с около 30% през 2026 г.
Според ISW Кремъл засега смята, че може да понесе икономическия натиск, но възможностите му не са неограничени. Путин вероятно се стреми да постигне отстъпки от Киев и Запада в рамките на преговорите, преди икономическите предизвикателства да се задълбочат.
Разузнавателни източници, цитирани от „Ройтерс“, твърдят още, че Москва използва разговорите със САЩ през последната година, за да настоява за облекчаване на санкциите и за двустранни икономически споразумения като част от по-широката си стратегия в преговорите за Украйна.