В годишния си проектодоклад за Косово за 2025 г. докладчикът за страната в Европейския парламент (ЕП) Рихо Терас критикува политическата блокада в държавата през изминалата година и я определи като „изгубена година“ за Косово, предаде новинарската агенция „Економия онлайн“, предаде БТА.
„Изразявам съжалението си за парализирания политическият процес през 2025 г., който доведе до изгубена година за Косово“, се казва в проектодоклада, публикуван на 6 март.
Документът, изготвен от Терас, включва оценки и критики както за политическите развития в Косово, така и за ситуацията с върховенството на закона, икономиката, корупцията, диалога със Сърбия под егидата на ЕС и процеса по евроинтеграция на Косово.
Терас посочва в доклада си, че подкрепя молбата на страната за членство и същевременно призовава непризналите държавността на Косово страни да го направят, за да позволят на държавата да напредва еднакво с другите страни кандидати.
В проектодоклада се отправят критики и към неуспешния избор на президент в парламента в рамките на предвидения от косовската конституция срок, което би могло да тласне страната към нови избори.
Косово изпадна в политическа криза след парламентарните избори на 9 февруари 2025 г., тъй като не успя да състави правителство. По тази причина в страната се проведе втори парламентарен вот на 28 декември м.г., който доведе до нов, трети кабинет на косовския премиер Албин Курти.
След провала на процедурата за избор на нов президент миналата седмица косовският президент Вьоса Османи разпусна парламента. От управляващото Движение „Самоопределение“ на премиера Курти внесоха жалба срещу решението на Османи в Конституционния съд на Косово с аргумента, че то е противоконституционно. Това доведе до решение на Съда за временно спиране на действието на президентския указ за разпускането на парламента до 31 март. Ако Конституционният съд реши, че указът за разпускане на парламента е в съответствие с конституцията на страната, това ще бъде третият парламентарен вот в Косово за малко повече от година.
В проектодоклада си Терас посочва също, че напредъкът по реформите, свързани с ЕС, е недостатъчен и призовава за ускоряването им, най-вече в областта на върховенството на закона и основните свободи.
В документа се посочва, че ограничен напредък е постигнат и в борбата с корупцията и организираната престъпност, като се призовава за приемане на национална стратегия за борба с престъпността.
Като положителен аспект в проектодоклада се посочва мирното провеждане на парламентарните и местните избори в страната, но докладчикът изразява съжаление за „непрекъснатите опити за политизиране на независими институции, включително натиска върху Централната избирателна комисия (ЦИК)“.
В проектодоклада си Терас изразява загриженост за липсата на напредък при гарантирането на свобода на изразяване, падането на Косово с 24 места до 99-та позиция в Световния индекс за свобода на пресата през 2025 г., както и за „нападенията и заплахите срещу журналисти и служители в медиите“. В документа се призовава за сближаване на косовското законодателство, свързано с медиите, с това на ЕС, както и с другите съответни международни стандарти в тази област.
Във връзка с диалога със Сърбия, който се води с посредничеството на ЕС, Терас призовава в проектодоклада си и двете страни да се ангажират конструктивно с процеса, за да бъде постигнато „всеобхватно и правно обвързващо споразумение за нормализиране (на отношенията между Белград и Прищина), основано на взаимно признаване и в съответствие с международното право“.
В документа се отправя призив двете държави да спазват договорените от тях споразумения от Брюксел и Охрид, които включват, наред с други неща, създаването на Съюз на сръбските общини (ССО) от страна на Косово, Сърбия да не се противопоставя на членството на Косово в международни организации, както и страните да избягват едностранни действия, които биха могли да навредят на диалога.
Косово подаде официална молба за членство в Евросъюза на 15 декември 2022 г. Оттогава страната чака решението на държавите членки дали да ѝ бъде предоставен статут на кандидат, като основната пречка е фактът, че пет държави от ЕС – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания – все още не са признали независимостта на Косово.
В началото на февруари т.г. Европейският съюз изрази „сериозна загриженост“, след като косовската ЦИК не потвърди резултатите на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“ на предсрочните парламентарни избори в Косово на 28 декември 2025 г. От ЕС призоваха работата на ЦИК да бъде деполитизирана и всички партии да работят заедно в съответствие с конституцията на страната.
Очаква се проектодокладът за Косово да бъде разгледан в ЕП и гласуван на 16 и 17 март от Комисията по външни работи (AFET) на Европейския парламент, отбелязва агенцията.