Помощта, която Украйна оказва на Израел я превръща в законна цел за иранските ракети. Това заяви в интервю за изданието Iran International председателят на комисията по национална сигурност на иранския парламент Ибрахим Азизи, предаде БНР.
"Действията на Украйна по оказването на помощ на Израел, включително подкрепата с дронове, превръщат цялата територия на Украйна в законна цел на Ислямската република в съответствие с Устава на ООН", посочи Азизи, предаде Униан.
Засега няма реакция на изказването от страна на официален Киев.
Иран предостави на Русия хиляди дронове от вида "Шахед", които тя използва във войната си срещу Украйна. Впоследствие производството на дронове по иранска технология беше пренесено на територията на Русия.
Иранският министър на външните работи Абас Арагчи заяви пред американска телевизия, че "няма проблеми" с новия върховен лидер Моджтаба Хаменей, който все още не се е появил публично няколко дни след назначаването си, предадоха Франс прес и Ройтерс, цитирани от БТА.
"Има много подобни твърдения. Предполагам, че ще се убедят, че няма проблем с новия върховен лидер", заяви министърът пред MSNow в отговор на въпрос за състоянието на Хаменей, който беше ранен при удар.
"Той изпълнява задълженията си в съответствие с Конституцията и ще продължи да го прави", добави Арагчи.
Американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви вчера, че новият върховен лидер на Иран е "ранен" и вероятно "обезобразен".
САЩ обявиха, че предлагат 10 милиона долара в замяна на информация, която ще позволи да се разбере къде се намират десет от най-висшите ирански лидери, сред които и Моджтаба Хаменей.
Единствената му публична проява досега беше съобщение, прочетено от водещ по държавната телевизия в четвъртък, в което той обеща да отмъсти за американските и израелските атаки.
Баща му, аятолах Али Хаменей, който управляваше страната от десетилетия, беше убит при първите удари на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.
Хиляди хора протестираха в цяла Испания срещу атаките на Съединените щати и Израел срещу Иран, предаде БНР. Най-големите демонстрации се проведоха в Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия.
Скандиранията "Не на войната!"отекнаха на Иберийския полуостров две седмици след началото на атаките срещу властта в Техеран. Според протестиращите офанзивата е сериозна заплаха както за мира в региона, така и за целия свят. Около 5000 души се събраха в Мадрид пред музея "Кралица София" с бели транспаранти, на които беше изписана думата "мир".
В Барселона десетки хора демонстрираха пред катедралата, въпреки проливния дъжд, зад транспарант с надпис: "Войната в Близкия изток трябва да спре. Не забравяйте Газа".
Организаторите от платформата "Спрете войната" разкритикуваха офанзивата срещу Иран. Те подчертаха, че Съединените щати и Израел са нарушили международното право и са превърнали Близкия изток в бомба със закъснител. Според протестиращите иранският народ е този, който трябва да реши бъдещето си; те осъдиха бомбардировките, които причиняват смъртта на стотици невинни хора.
Говорителят на Иранската асоциация за правата на човека в Испания Хамид Хосейни също подчерта, че офанзивата срещу Иран е довела до смъртта на много хора. Той осъди и режима в Техеран заради тежките нарушения на човешките права и репресиите срещу борещите се за демокрация и равенство.