Днес в Казахстан се провеждат исторически парламентарни избори, които отбелязват окончателния преход на страната към изцяло нов модел на държавно управление.
Гражданите гласуват за състава на първия по рода си еднопалатен парламент, наречен Курултай, който заменя досегашната двупалатна система (Сенат и Мажилис). Към 7:30 часа българско време избирателните секции на територията на най-голямата централноазиатска държава вече са отворени и приемат първите гласоподаватели.
Какво се променя в политическата система на Казахстан?
Новата Конституция на страната влезе официално в сила на 1 юли 2026 г., след като беше категорично одобрена от 87,15% от гласувалите на национален референдум през март тази година. С тези промени президентът Касъм-Жомарт Токаев прокара мащабна институционална реформа, аргументирана с необходимостта от по-бързо законотворчество и повишена ефективност в условията на геополитическа турбулентност.
Основните акценти на вота включват:
Еднопалатна структура: Новият Курултай ще се състои от точно 145 депутати, избирани за срок от 5 години. Изцяло пропорционална система: Напълно се премахват едномандатните райони за независими кандидати. Гласуването се извършва изключително по затворени партийни листи в рамките на един национален избирателен район. Премахване на президентските квоти: Всички места в законодателния орган се разпределят чрез преки избори, като отпада досегашната практика държавният глава лично да назначава част от сенаторите. Бариера за влизане: Задължителният праг за политическите формации е 5% от валидните гласове. В бюлетините е запазена и опцията „Против всички“.Кои партии участват и какви са прогнозите?
Централната избирателна комисия на Казахстан регистрира общо 545 кандидати от седем официално признати политически партии. Абсолютен фаворит в надпреварата е новосформираната пропрезидентска партия „Адилет“ (в превод „Справедливост“), оглавявана от бившия шеф на администрацията на Токаев – Айбек Дадебай. По-рано тази година досегашната дългогодишна управляваща партия „Аманат“ се саморазпусна и се вля в редиците на „Адилет“.
Според социологически проучвания на Казахстанския институт за стратегически изследвания, „Адилет“ се радва на подкрепа от над 70% сред избирателите. Останалите шест формации, които се борят да прескочат 5-процентния праг, са: аграрно-ориентираната „Аул“, либерално-консервативната „Ак Жол“, Общодържавната социалдемократическа партия (ОСДП), Народната партия на Казахстан (НПК), зелената „Байтак“ и бизнес-ориентираната „Република“. Независими международни анализатори отбелязват, че извънсистемната опозиция и независимите самоиздигнати кандидати عملاً нямат достъп до изборния процес.
Мащаби и международен мониторинг
Право на глас на днешните избори имат 12 605 788 граждани на Казахстан. На територията на страната работят 10 423 избирателни секции. Заради часовата разлика първи започнаха да гласуват казахстанците в чужбина – изборният ден стартира в представителствата в Япония, Южна Корея, Пекин и Сингапур. Общо 79 секции са отворени в 61 държави по света.
Огромният залог за бъдещата външнополитическа ориентация на страната и балансирането ѝ между Русия, Китай и Европейския съюз привлече засилен международен интерес. Изборният процес се следи от 777 международни наблюдатели от 42 държави и 13 световни организации, включително БДИПЧ на ОБСЕ, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и Организацията на тюркските държави.
Гласуването в Казахстан ще приключи в 20:00 часа местно време. По закон Централната избирателна комисия трябва да обяви окончателните резултати в рамките на 10 дни. Непосредствено след това настоящото правителство ще подаде оставка, а новият еднопалатен парламент ще има задачата да одобри следващия министър-председател.