Руският президент Владимир Путин заяви, че няма намерение да остава президент пожизнено, но не изключи възможността да се кандидатира отново през 2018 година. В специално интервю за агенция ТАСС руският държавен глава каза, че за страната би било неправилно и вредно той да остане до живот президент.
Срокът на работата ми ще се определя от Конституцията на Руската федерация.
Тя допуска, но това съвсем не значи, че ще взема такова решение. Ще видим как ще се развие ситуацията и ще подходя, изхождайки от общия контекст, от вътрешната ситуация и от собственото ми настроение, отбеляза Владимир Путин.
Интервюто за казионната държавна информационна агенция не е случайно. То се появява в навечерието на 15-та годишнина от неговото влизане в Кремъл като наследник на болнавия Борис Елцин.
От друга страна то е насочено към Запада и политиката му срещу експанзията на Кремъл в Крим и Украйна. На последната среща на Г-20 Путин беше принуден да си тръгне предсрочно, защото беше изолиран от всички участници във форума. Западът дори изхвърли Русия от формата на Г-7, ясно посочвайки че Кремъл не може да има претенции да е велика сила.
За първи път от налагането на санкциите на ЕС и САЩ срещу Москва Путин даде ясно да се разбере, че си дава сметка, че негови решения могат да са вредни за родината му. Путин пред ТАСС руският държавен глава каза, че "за страната би било неправилно и вредно" той да остане до живот президент. Но обясни, че конституцията му дава право да се кандидатира и през 2018 г., което обаче по думите не означавало, че той ще взема такова решение.
"Ще се съобразя с общия контекст, вътрешното усещане и настроение",
посочи Путин и добави, че засега е рано да мисли за това и не знае дали ще се възползва от възможността да се кандидатира.
Русия няма намерение да се съревновава със западните държави или да налага нова Желязна завеса, заяви още руският президент. По думите му страната ще отстоява геополитическите си интереси и ще следва свой собствен дневен ред. Разбираме колко фатална би била нова Желязна завеса за нас. Няма да тръгнем по този път в никакъв случай, подчерта руския държавен глава.
Отначало целият свят аплодираше Борис Елцин, но когато той надигна глас в защита на Югославия, в очите на Запада веднага се превърна в алкохолик.
Всички изведнъж узнаха, че
Борис Николаевич обича да пие.
А да не би преди това да е било тайна? Не, но това не пречеше на контактите му със Запада. Когато нещата стигнаха до защита на интересите ни на Балканите, Елцин стана едва ли не техен враг, отбеляза Путин.
За разлика от своя ментор в политиката в наши дни държавният глава на Русия е хванат в капана на западните санкции и падащи цени на черното злато на световните пазари. В началото на 90-те години на миналия ХХ в. ниските цени на петрола доведоха до разпадането на Съветския блок, СССР и Варшавския договор.
Слабата руска икономика в резултат на украинската криза и последвалите санкции на Запада спрямо Москва беше ударена допълнително от драматичното понижение на петролните цени с над 30% от юни насам. Именно добивът и износът на
петрола заедно с природния газ формират повече от половината приходи в руския бюджет.
Необходима е цена на петрола около 100 долара за барел, за да се балансира руският бюджет. Но някои експерти дори прогнозират, че Русия може би се нуждае от цена от около 115 долара, тъй като държавният бюджет на страната трябва да покрива и нарастващите социални и военни разходи и да компенсира негативното влияние от наложените западни санкции.
В същото време анализатори посочват, че Русия може да направи малко, за да подкрепи петролните цени с оглед липсата на значителни по обем складови петролни хранилища и страната може би няма възможност да спре изпомпването от петролните кладенци поради страхове, че ще те замръзнат.
Това не попречи на Путин да изрази увереност, че няма опасност от катастрофални последици за руската икономика от западните санкции в комбинация с падането на цените на петрола и на обезценяването на рублата. Изкуственото повишаване на цените на нефта ще удари по онези, които го провокират, предупреди той.
Основната причина за рязката обезценка на руската валута е продължаващото
изтичане на капитали от страната
в резултат на санкциите на Запада спрямо Москва около украинската криза, както и забраната на руските банки и компании да се финансират (да вземат заеми) от чужбина. Поради невъзможност да се финансират на западните финансови пазари, руските фирми и заемодателите купуват повече долари и евро на местния валутен пазар, което води до обезценка на рублата.
Друг ключов негативен фактор е солидният спад на глобалните цени на петрола от юни насам с над 20%. Днес фючърси на петрола тип "брент" се понижават с 0,22% към 85,64 долара за барел, след като по-рано през октомври те удариха 4-годишно дъно около 82,70 долара за барел (най-ниско ниво от ноември 2010-а година). Въпреки опита за известна стабилизация през последни дни на търговия цените на петрола тип "брент" остават с около 20 долара под средните цени, заложени в бюджета на Русия за 2014-а година.
Руската централна банка (РЦБ) поддържа рублата в рамките на плаващ коридор на търговия и се намесва, ако рублата отслабва към горната граница на заложения диапазон.
От началото на октомври РЦБ се наложи да повиши коридора на търговия на местната валута с 2,65 рубли и продаде над 18 млрд. долара в опит да ограничи свободното падане рублата.
Въпреки че рублата се обезцени с около 21% от началото на годината,
мнозинството руснаци не изглеждат сериозно обезпокоени от този факт, показва проучване на агенция "Левада". Според това проучване около 52% от руските граждани не се безпокоят от рязката обезценка на местната валута, докато 45% от запитаните 1630 руснаци изразяват загриженост и тревога. Проучването на "Левада" също така показва, че 59% от запитаните не са притеснени от възможното ограничаване на техните пътувания зад граница, докато едва 32% от руснаците посочват, че са обезпокоени от подобни рестрикции.
Петролът срина СССР и Варшавския договор. В наши дни черното злато е на път да сложи кръст на мечтата на Кремъл да възроди рухналата империя.