Прегръдка, спотаявана цели десетилетия, най-сетне бе дадена след като майка и син се събраха след за пръв път след 41 години раздяла. Това е уникалната история на едно отвлечено бебе и десетилетията мъка на родителите му, разказва Си Ен Ен.
Нели Рейес чакаше часове наред в салона за чуждестранни полети на международното летище Артуро Мерино Беитез в Сантяго, държейки ръчно изработен червен плакат, на който пише "Очакваме Травис, майка ти Нели и семейството."
От другата страна на терминала, преминавайки през имиграционните и митнически власти, Травис Толивър бе нетърпеив и нервен. До последния момент, най-вече заради езиковата бариера, той не знаеше дали някой ще се появи, за да го посрещне.
Когато най-накрая излезе от терминала, не бяха необходими думи. Двамата - майка и син - се втурнаха в прегръдките си и се задържаха дълго така.
Толивър плачеше от радост. "Аз не знам как се чувствам. Това е лудост! Никога не съм мислил, че това може да се случи", каза той.
61-годишната му майка едвам говореше. "Ще го прегръщам всеки ден! Обичам го толкова много", каза тя.
Емоциите освободени в тази прегръдка на летището бяха кулминацията на четири десетилетия на разбити сърца, лъжи, измами, престъпни деяния и несправедливост, които разделили майка и син.
Новороденото бебе било отнесено на хиляди километри разстояние - в Такома, Вашингтон, където било отгледано от двойка, която не знаела за това, което се е случило, докато биологичната му майка плачела и отчаяно се опитвала да намери сина си.
Толивър обясни, че винаги е знаел, че е осиновено дете. Това, което обаче 41-годишният мъж доскоро не е знаел, е, че като бебе е бил отвлечен от родината си Чили и отведен в САЩ, буквално няколко часа след раждането си в родилното отделение.
"Аз съм бил желан! Разбирате ли, не съм бил оставен за осиновяване доброволно, както си мислех през всички тези години. Това ми вдъхва радост в сърцето!"
Той се надява, че сега когато знае истината за миналото си ще може да преодолее психологическата травма, от която е страдал толкова дълго. Той каза, че има "проблем с изоставянето."
Нели Рейес, споделя, че е имала нормална бременност, без каквито и да било усложнения. На 15 ноември 1973 г. 19-годишната тогава жена ражда момченце. Радостта й обаче не трае дълго. "Часове по-късно ми казаха, че бебето е починало", заяви Рейес и добави: „Казаха, че има проблеми със сърцето и няма големи шансове да оцелее“.
Въпреки всички молби и съдебни дела, които води, жената никога не успява да види тялото на бебето си. Акт за смъртта също не й е даден.
Травис разказва, че е правил опити да открие биологичните си родители, когато бил на 20 години, но така и не събрал достатъчно средства или контакти, с които да си послужи. Миналата година обаче твърдо решил, че трябва да разкрие истината за своето минало - не само за себе си, но и заради своите две деца.
Осиновителите на Травис са от САЩ. Те нямат представа, че детето е отвлечено. В документите за осиновяването е записано, че бебето е изоставено. Макар и късно, истината излиза наяве. Откакто е в родината си, Толивър се е запознал с всичките си роднини. Разбира, че има четирима братя и една сестра.
Сега Травис е зает да опитва всяка гозба на майка си. Тя от своя страна не спира да му се радва, да го прегръща и да наваксва пропуснатите години.