В световната история и военния й оттенък има много проекти, които са били планирани, но така и не са видели бял свят.
Такъв е танкът на нацистите Landkreuzer P.1000 „Ratte” (Плъх) - супер машина, предназначена да всява страх у съюзниците и чрез която везните да се наклонят в полза на Нацистка Германия по време на Втората световна война.
Идеята за бойната машина се заражда (по предложение на Едуард Гроте, директор на завода Krupp) през месец юни 1942 година, в разгара на кървавата война. Планирано е било P.1000 да тежи 1000 тона (откъдето идва и името му), което е в пъти повече от най-тежкия танк, строен някога - Panzer VIII Maus (188 тона).
Скиците предизвикват интереса на Адолф Хитлер, чиято мания за величие и грандомания е пословична. Той е заинтригуван от свръхтежкия танк, пише сайтът War History Online.
Ако беше видял бял свят, танкът щеше да е с дължина 35 метра, ширина 14 метра и височина 11 метра. Екипаж от 20 души е било планирано да оперира на борда на машината.
Оръдия, целещи се в мишени на 40 километра разстояние, е трябвало да всяват страх и разруха, както и осем 22 мм оръдия FLAK-38 за противовъздушна отбрана.
Наред с позитивите, обаче, идва и най-големият недостатък на смъртоносния Landkreuzer. А именно – неговите размери и мобилност. С такива размери и тегло едва ли по времето на Втората световна война и местата на сражения е имало мост, който да издържи на подобно тегло.
Освен това танкът би бил много лесно забележим от съюзническите самолети и войски. P.1000 трудно би преминавал и през села и пътища, имайки предвид ширината си.
Проектът е отменен от Алберт Шпеер – наричан „първи архитект“ на Третия райх - в началото на 1943 година. „Фантазията на Хитлер го отведе в царството и манията по гигантските неща “, споделя в мемоарите си Хайнц Гудериан, блестящ военен тактик.
С 23-сантиметрова броня и множество оръдия, танкът безспорно щеше да е такъв, който светът никога не е виждал до този момент.
За разлика от по-малките танкове, Landkreuzer-ът щеше да е достатъчно голям, за да разполага с вътрешни помещения, включително и за превозване на два мотоциклета BMW R12, които да се използват за разузнавателни цели, пише Unmuseum.org.
Друго предизвикателство пред конструкторите е двигател, който да е достатъчно мощен да задвижи това чудовище. Krupp – компанията, проектирала P.1000 за Хитлер – е предложила да бъдат използвани два MAN V12Z32/44 24-цилиндрови дизелови двигатели, подобни на тези, използвани в немските подводници.
Според изчисленията това е щяло да даде максимална скорост от 45 км/ч.
На бойното поле Landkreuzer P.1000 би бил неудържим. В сравнение с американския Т-28, например, резултатът ще е поголовен в полза на нацистите. На дневен ред, обаче, отново идва дилемата – как танкът да стигне до бойното поле.
Ако беше влязъл в действие, танкът по всяка вероятност е трябвало да бъде ескортиран от по-малки танкове – подобно на боен кораб, ескортиран от разрушители.
С масовите си размери P.1000 би бил лесна мишена за самолетите. Въпреки оръдията си за противовъздушна отбрана едва ли нацистите биха били спокойни – особено като се има предвид времето и ресурсите, планирани за построяването на подобна машина.
Интересно е, че Адолф Хитлер е планирал и по-голям брат на P.1000 - Landkreuzer P.1500 Monster. Спорно е ако такава машина е била построена дали е трябвало да влезе в графа „танк“.
Никога не е бил построяван прототип на P.1000 „Ratte”. Макар и само фантазия (и поле за изява на създателите на компютърни игри), подобен проект е интересен най-вече от гледна точка на разбиране стратегията и амбициите на нацистите и мечтите им за господство.