В програмата на предстоящата среща на върха в Брюксел са заложени най-належащите проблеми, пише ДПА.
Предложенията за реформи на Великобритания за предотвратяване на излизането й от ЕС и бежанската криза са двете области, в които се сблъскват интересите на 28-те страни - членки. Британският премиер Дейвид Камерън иска една поредица от европейски реформи. Особено спорно е неговото искане за дърпане на „аварийна спирачка“, на фона на големия приток от граждани на ЕС към Великобритания. С това биха се ограничили много социални придобивки за тази група хора.
Особено силно на това се противопоставят страните от източната част на Европейския съюз. Както британският премиер, така и останалите страни - членки на ЕС се стремят към оставане на Обединеното кралство в ЕС. Предимно 4-те страни от т.нар. Висшеградска група – Чехия, Полша, Унгария и Словакия, предприеха твърд курс по бежанската криза. Те искат да отцепят т.нар. Балкански път, за да ограничат бежанския поток.
Висшеградската група предложи помощ на Македония и страната - член на ЕС България, за защита на границите. Висшеградската група силно се противопостави и на решението на Съюза от миналата година за разпределението на бежанците. Германия залага на европейското, а не на националното решение. Освен това германският канцлер Ангела Меркел настоява за по-тясно сътрудничество с Турция. От нейна гледна точка само така могат да се преодолеят причините за бежанския поток и може да се подобри защитата на външната граница. Според нея от тези точки зависи успеха на срещата на върха.
Съпротива срещу германското поведение показват Австрия и Франция. Виена залага и планира огради по границата. Освен това австрийският федерален канцлер Вернер Файман се надява на гръцко - турско споразумение за връщане на бежанци. По този начин пътуването към Европа би трябвало да се направи по-малко атрактивно. Правителството в Париж даде да се разбере, че няма да се включва в плановете за разпределение на нови бежанци.