Сърбия се опитва да поддържа деликатно балансиране между европейските си стремежи, партньорството с НАТО и вековните етнически и политически връзки с Русия, пише „Ройтерс“.
При падането на Слободан Милошевич Сърбия беше ужасена от Запада, а сега е кандидат за членство в ЕС, който е основен неин търговски партньор.
Белград тихичко се движи към НАТО, въпреки резервите на повечето сърби и шумно обявеното приятелство с Русия, която се опитва да засили влиянието си в региона.
„Сърбия не може изцяло да премине към НАТО, но ще поддържа максимално ниво на сътрудничество с организацията, без да променя статута си“, заяви Генадий Сисоев, който е балкански кореспондент на „Комерсант“ и експерт по политиката на Москва в региона.
НАТО е изключително непопулярно сред сърбите, заради бомбардировките през 1999 г. Представители на Алианса все още се намират в Косово, чиято независимост не бе призната от Сърбия.
През 2006 г. обаче Сърбия обяви военен неутралитет и се присъедини към програмата на НАТО „Партньорство за мир“. През 2015 г. Белград подписа споразумение за индивидуално партньорство, което е най-високата степен на сътрудничество между Алианса и страна, която не е негов член.
„Сърбия показа сериозен ентусиазъм за развитието на отношенията си с НАТО. Тези отношения ще се развиват. Ползите за страната ще нараснат“, заяви Гордън Дъгуид, зам. началник на мисията на САЩ в Сърбия.
Сърбия все пак е силно емоционално спрямо Русия. Това е неин съюзник, който попречи на Косово да стане член на ООН, по молба на Белград. В същото време най-голямата сръбска петролна компания е мажоритарна собственост на Газпром.
Сръбската армия в същото време се базира на руски технологии. Те са наследство от връзките на Югославия с Русия.
„Политиците се страхуват, че всяко споменаване на НАТО ще се отрази на техните рейтинги. Такъв съюз е много непопулярен“, заяви Милан Карагача, който е член на Центъра за външна политика на Белград.