На 14 август 1994 г. приключва едно преследване. То показва как едно момче от богато семейство във Венецуела се превръща в един от най-издирваните терористи. Медиите също имат вина... къде разбрали, къде – не, те спомагат за изграждането на образа на младежа.
Но, да се върнем на нашия разказ. На 14 август 1994 г. е заловен терористът Илич Рамирес Санчес, известен като „Карлос Чакала”. Това става при операция в Судан на френските специални части, ръководена от известния съдия Жан-Луи Брюгие.
В продължение на повече от 20 години Карлос гради печалната си слава с убийства, бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби.
Не малка част това се дължи на подкрепата, която Карлос Чакала получава от тайните служби на тогавашния комунистически блок.
Той е посещавал многократно България, Румъния, Унгария, Чуехословакия. Имал е изградени свои бази с доверени хора обаче в Румъния и Унгария.
Посещенията му в България, където се е отбивал винаги на път от Дамаск за Триполи или обратно, са документирани подробно от агентите на ДС, подобно на наблюденията в Чехословакия над "Червените бригади". Според документите на ДС е обискиран тайно багажът му в хотелите "Ню Отани" и "Шератон". Той оставал в казиното на японския хотел с часове, споделял пред агента, че се чувства спокоен в България, но по време на визитата си през 1986 казал обезпокоено, че в казиното видял "двама агенти на МОСАД".
И повече не стъпил в България, където иначе идвал да празнува почти всяка Коледа и Нова година.
Любопитно е, че българската ДС е отправяла запитване до КГБ "какво да правим с Илич Рамирес Санчес, с псевдонима Карлос", но в документите липсват отговори от Москва.
В Румъния терористът се ползва с гостоприемство и успява да изгради свои бази за своята организация, а в ГДР бившата ЩАЗИ пропищява от екстравагантното и безконтролно поведение на Карлос Чакала, който, усещайки хладното отношение в Източна Германия, заплашва домакините си с това, което може да прави най-добре - терор.
Малко известен факт е, че Карлос Чакала се ражда в семейството на убеден марксист във Венецуела.
Илич Рамирес Санчес е роден на 19. Х. 1949 г. в Каракас, Венецуела. Баща му доктор Хосе Алтаграсия Рамирес Навас е убеден марксист, а майка му е католичката Елба Мария Санчес. Илич Санчес е и най-големият от тримата братя в семейството - Ленин (1951 г.) и Владимир (1958 г.). С определянето на малките им имена бащата отдава своята почит към "бащата" на болшевишката революция Владимир Илич Ленин. След получаването на образование във Венецуела Карлос Чакала учи в Англия, където майка му се преселва през 1966 г. със синовете си. През 1969 г. Илич Рамирес Санчес продължава образованието си в Москва в института за чуждестранни студенти "Патрис Лумумба", който не завършва.
От СССР предприема пътуване в Близкия изток, където среща група палестински екстремисти, в чиято среща се оформя неговият мироглед. В Бейрут той се свързва с Националния фронт за освобождение на Палестина. Според официалната информация терористичната дейност на Карлос започва през 1973 г., когато е поставен начело в списъка на 14-те най-опасни леви терористи.
Карлос Чакала е отговорен за смъртта на над 80 души. Той си спечели репутацията на престъпник през 1975 г., когато заедно с петима свои сподвижници взе за заложници 70 души по време на среща на министри от страните, износителки на петрол, във Виена. През 1979 г. се жени в Ливан за Магдалена Коп, активистка в неговото организация, участвала в обстрелването с РПГ-7 на ядрена централа "Супер-Феникс" в Крей Малвил, Централна Франция, през 1982 г.
Най-търсеният човек в света в продължение на години беше заловен в Судан през 1994 г. и прехвърлен в Париж, където беше осъден на доживотен затвор за убийството на двама френски тайни агенти и ливански информатор. По време на пребиваването си в Судан той приема исляма и се жени за мюсюлманка. След присъдата обитава парижкия затвор "Ла Санте".
През 2001 г. той обяви, че ще се жени за адвокатката си Изабел Кутан - Пейре. През 2013 г. той изгуби поредното дело, с което обжалваше доживотната си присъда.