Разбулване на мистерията около "Зона 51"

В средата на нищото, насред пустинята "Мохаве", в американския щат Невада, прашен път води към главния вход на "Зона 51". На пръв поглед районът е защитен от бариера, телена ограда и предупредителни табели, че влизането е строго забранено. Някои обаче казват, че обгърнатата от мистерия прочута секретна военна база на САЩ е по-добре охранявана и никак не грешат.

Отвъд бариерата множество камери следят всяко едно движение. Сред местните жители се носят легенди, че в базата знаят за всяка костенурка в околността и всеки заек, който прескочи оградата.

От десетилетия насам дейността в "Зона 51" е обект на бурни спекулации. Конспиративните теории мълвят за криещи се извънземни същества. Някои пък вярват, че американците са заснели кадрите от стъпването си на Луната именно там - в един от хангарите.

От всички тези митове и легенди един е верен със сигурност - "Зона 51" съществува и в нея кипи някаква дейност. Може би няма пришълци от Космоса и филмови площадки с лунни пейзажи, но нещо става там, а са малко тези, които имат възможността да надникнат вътре.

В началото активността на "Зона 51" се свързва с разработката на разузнавателния самолет "U-2". След Втората световна война Съветският съюз спуска "Желязната завеса" около себе си и Източния блок, лишавайки останалия свят от информация какво се случва вътре. Когато СССР подкрепя инвазията на КНДР в Южна Корея през юни 1950 г. на всички става ясно, че Кремъл ще увеличи влиянието си с агресия. Американците се притесняват от СССР. Страхуват се от техните намерения, разработки и възможности да отприщят изненадваща атака, спомняйки си японския щурм срещу Пърл Харбър.

В началото на 50-те, военноморските и военновъздушните сили на САЩ пращат ниско летящи самолети на разузнавателни мисии над СССР, но те били изложени на постоянния риск да бъдат свалени. През ноември 1954 г. президентът Дуайт Айзенхауер одобрява тайната разработка на разузнавателен самолет, който да лети на голяма надморска височина. Проектът бил наречен "Програма U-2". Една от първите му тренировъчни задачи е да бъде намерена скрита отдалечена локация. Самолетът я открива в близост до пресъхналото солено езеро "Груум лейк", служило като полигон за бомбардиране на мишени през Втората световна война.

Същото място, означено на картите като "Зона 51", се превръща в нова, строго секретна военна база. Един от главните инженери в проекта, Кели Джонсън, му дал по-привлекателно име - "Райското ранчо".

Тестовете на "U-2" стартират през юли 1955 г. Веднага започват все по-чести мълви, че в района са видени неидентифицирани летящи обекти. Много от тях са наблюдавани от пилоти на пътнически линии, които никога преди не били виждали самолет да лети на подобни височини. В средата на 50-те пътническите самолети летят средно на височини между 3 000 и 6 000 метра, докато "U-2" достигал до цели 18 000 метра - напълно обяснимо защо е изглеждал толкова извънземно. Служители на военновъздушните сили знаели, че повечето от тези НЛО са тестове на "U-2", но нямали право да разкриват каквито и да е детайли пред обществеността. Обясненията пред слисаните граждани били, че това са "природния явления", включително и тогава, когато един "U-2" бил свален над СССР.

Операциите с "U-2" спират в края на 50-те, но разработките на други свръхсекретни военни самолети в "Зона 51" продължават. В пустинята на Невада кръжат най-различни тестови модели - "А-12", стелтът "Граблива птица", "F-117A", "TACIT BLUE". Разсекретени документи дори разкриват проект, изучаващ тайно придобити съветски "МиГ"-ове през 70-те.

Конспиративните теории за извънземна активност набират скорост през 1989 година, когато Робърт Лазар, учен, работил в свръхсекретния район S4 на територията на „Зона 51“, твърди, че той и група негови колеги са изследвали и извършвали реверсивно инженерство на космически апарати с извънземен произход. Той разкрива още, че в S4 се помещават 9 дискообразни космически превозни средства.

Днес "Зона 51" все още работи на пълни обороти. Според кадри на Google Earth, там постоянно се строят нови съоръжения и се надграждат старите. Почти всяко ранно утро може да бъде забелязана странна светлина в небето, движеща се нагоре и надолу. И не, не е НЛО.

Малцина знаят какво точно се случва днес с най-тайната военна база на САЩ. Предположенията на учените се въртят около подобряването на "Стелт" технологии, разработки на по-модерни оръжия, електронни военни системи и, най-вече около проекти за безпилотни самолети. Според историка и автор на няколко книги по темата за "Зона 51" Крис Покок, там се усъвършенстват нови форми на радиокомуникация и се разработват енергийни оръжия и лазери.

Истина или измислица, историите за извънземни привличат сума туристи. през 1996 г. щатските власти в Невада преименуват "Магистрала 375" на "Извънземната магистрала", а на пътя са разположени дестинации като Изследователския център на извънземни и заведението "Малката извънземна странноприемница", чиято табела гласи: "Земляни, добре дошли". По-любопитните могат да стигнат и до входа на "Зона 51", но не и по-нататък.