Изненада сякаш няма. Избирателите получиха онова, за което бяха гласували. Добро или лошо е това за страната, пита в статията на "Ди Велт" Борис Калноки и анализира три възможни сценария за бъдещето на Турция след преустройството на държавата, наложено от Ердоган. Ето кои са тези сценарии:
Първи сценарий: икономически крах
Пазарите изпаднаха направо в умопомрачение, когато Ердоган обяви своя кабинет и когато се разбра, че дори Централната банка ще му бъде индиректно подчинена. Ердоган не обича лихвите, но без лихви капиталът бяга от Турция, а местната валута е обречена на срив, което оскъпява вноса и повишава инфлацията, пише "Ди Велт". Изданието посочва: "Докъде води този път може да се види на Истанбулската борса, където курсовете на турската лира постоянно падат. Турските фирми са натрупали дългове за 350 млрд. долара, голяма част от които са взети в чужда валута. Това ще се отрази неблагоприятно на икономиката - предимно на енергийния и строителния сектор", предрича изданието.
Според експерти, можело да се очаква и вълна от фирмени фалити, което от своя страна води до увеличаване на безработицата и увеличаване на галопиращата вече инфлация, която междувременно е достигнала ниво от 15%. "А това означава недоволство, неспокойство и хаос", подчертава "Ди Велт".
Като допълнителни рискови фактори са изброени войната на Ердоган срещу кюрдите, която той води вече не само у дома, а също в Сирия и Ирак. "Това може да докара страната до скъпа и кървава безизходица, особено ако сирийският диктатор Асад се опита с руска и иранска подкрепа да си върне контрола над окупираната от турците провинция Африн. Тогава това място може да се превърне в турски Виетнам и дори да се стигне до гражданска война в самата Турция", предрича Борис Калноки.
Втори сценарий: нова Османска империя
"Ердоган и бездруго се смята за наследник на султаните и твърди, че Турция трябва отново да е там, "където едно време са били нашите предци" – т.е. османците", посочва "Ди Велт". "Днешна Турция фактически е по-голяма от онази, която съществуваше по време на разпадането на Османската империя след Първата световна война. Турските войски днес се намират също в Северен Ирак, а тамошният Кюрдистан е нещо като васален регион на Турция. Части от Северна Сирия също са окупирани от турските войски. Ердоган ще задържи тези области и ще иска да завладее и нови, включително и за да не позволи на тамошните кюрди да си изградят самостоятелна държава", коментира изданието.
Авторът изказва и следната хипотеза: че Ердоган може да засили и натиска спрямо Кипър и Гърция, а навярно би се опитал и да завладее някой гръцки остров, ако реши, че страдащата от икономическа криза, застаряване и миграция Гърция е твърде слаба, за да му се противопостави. Според Калноки, Ердоган може да опита да се изяви като лидер на ислямския свят и да печели все повече власт и влияние в региона, превръщайки се в нещо като "султан на модерното време". "С оглед на слабостта на ЕС и на всеобщия държавен разпад в Близкия изток, това може и да му се удаде, а колкото по-мощни стават позициите му, толкова по-внимателно ще се държи с него ЕС", коментира "Ди Велт".
Трети сценарий: Турция излиза от НАТО
"На срещата на върха на НАТО в Брюксел всички погледи бяха насочени към Тръмп, но Ердоган е, може би, по-важната фигура. От време на време той се заиграва с идеята да напусне НАТО и да отнеме от американците сегашната военновъздушна база Инджирлик. Ердоган поръча руски противовъздушни ракети S-400, вместо американските "Пейтриът" - защото руските ракети са по-добри и по-евтини, а и доставката им не е обвързана с политически искания, както при американците. А НАТО почти не споделя с турците информации от своите тайни служби, защото се опасява, че Ердоган би могъл да ги предаде и на Путин", посочва "Ди Велт".
Изданието изтъква, че в Сирия целите на Ердоган влизат в противоречие с американските. "Не е изключено там да се стигне до схватки между турци и американци. Като цяло Ердоган може да се опита да отдалечи Турция от ЕС, където той така или иначе не желае да влиза. Ердоган вижда Турция като сила, равнопоставена с ЕС, Русия и САЩ", се казва в статията на "Ди Велт".