Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че засилването на отбраната на Европа не трябва да става в ущърб на НАТО, предаде AFP.
"Приветствам засилените усилия на Европейския съюз в областта на отбраната, защото ще е добре европейските съюзници да имат повече възможности и да работят заедно. Но не одобряваме Европейският съюз да създава паралелни структури", посочи Столтенберг.
Френският президент Еманюел Макрон даде нов тласък на дебата за отбраната на Европа, след като на 6 ноември заяви, че Европа трябва да създаде своя собствена армия. Това предложение предизвика недоволството на американския президент Доналд Тръмп, който определи думите на Макрон като много обидни. Макрон в отговор увери Тръмп, че предложението му не е насочено срещу САЩ.
"Истината е, че имаме нужда от структура със силно и компетентно командване. Не можем да разделяме ресурсите на две", каза Столтенберг.
Според генералния секретар на НАТО за страна като Германия например би било напълно безсмислено да позволява на НАТО и ЕС да си съперничат, защото, подобно и на повечето други страни от НАТО, членува и в двете организации.
"Не би било мъдро решение от страна на държавите, които членуват и в двете организации, да разполагат с две командни структури и да дублират дейностите на НАТО. Добре е Европа да полага повече усилия в областта на отбраната, но това никога не бива да вреди на силата на трансатлантическата връзка", категоричен беше Столтенберг.
Той подчерта също, че НАТО няма намерение да разполага ракети с ядрени бойни глави в Европа и призовава Русия да възобнови диалога със САЩ за Договора за ракетите със среден и малък обсег.
Генералният секретар обвини Москва, че нарушава подписания през 1987 г. договор със създаването на новите крилати ракети SSC-8 (по руската класификация 9М729).
Столтенберг отбеляза, че Берлин е в обсега на новите руски ракети SSC-8, на които могат да бъдат монтирани и ядрени бойни глави. "Тези крилати ракети са мобилни и трудни за проследяване. На тях могат да бъдат монтирани и ядрени бойни глави", заяви той.
Според Кремъл тези оръжия са с обсег по-малък от 500 км и няма нарушение на договора, който забранява ракетите с обсег между 500 и 5500 км.
Берлин може да бъде поразен от ракета с обсег 500 км, изстреляна от руския анклав Калининград, граничещ с Полша и Литва и намиращ се на повече от 1000 км от основната територия на Русия, твърдят експерти.