На 13 февруари 1945 година от базите си във Великобритания излитат 245 четиривитлови бомбардировачи тип "Авро Ланкастър". Целта им е градът на Елба. По онова време Дрезден е населяван от 630 000 души, но в него има и стотици хиляди бежанци. Градът няма нито стратегическо, нито икономическо значение за по-нататъшния ход на войната, която така и така е решена още през 1944 година, припомня Дойче веле.
В 21.39 ч. започват да вият сирените. Първият рейд е осъществен изцяло от група №5. За 23 минути британските бомбардировачи хвърлят 3 000 високоексплозивни, 250 осветителни и 400 000 запалителни бомби над града, наречен "Флоренция на Елба".
Центърът на града е обхванат от огнена буря и е изпепелен. Огнената стихия е толкова силна, щото някои британски пилоти докладват, че виждат Дрезден в пламъци от 320 километра разстояние и височина от 6 700 метра. След три часа следва втори, по-голям рейд. След втората въздушна атака огнената буря придобива колосални размери. А след последвалата атака на американските военно-въздушни сили 15 квадратни километра от града са изравнени със земята.
Някои историци виждат в бомбардировките над Дрезден елемент на засилено военно сътрудничество между западните сили и Съветския съюз в заключителната фаза на войната. В края на 1944 година офанзивата на съюзническите войски на западния фронт буксува, а Червената армия напредва бързо от Изток.
През февруари 1945 година Червената армия под командването на маршал Жуков е на 80 километра източно от Дрезден, когато британските и американските пилоти изравняват града със земята и по този начин демонстрират съюзничество в битката срещу хитлерова Германия. "Съветската армия никога не би извършила подобно варварство", пише по-късно маршал Жуков.