Сенатът на САЩ прие „Закона Греъм“ за санкции срещу Русия

Горната камара на американския Конгрес подкрепи с огромно двупартийно мнозинство ключов нов инструмент за икономически натиск срещу Кремъл и неговите съюзници.

С 86 гласа „за“ срещу едва 11 „против“ Сенатът на САЩ прие мащабния пакет от санкции, официално озаглавен „Закон за санкциониране на Русия и Иран „Линдзи О. Греъм“ от 2026 г.“. Законопроектът е плод на повече от година преговори, водени от покойния сенатор Линдзи Греъм преди внезапната му смърт през юли. Текстът предвижда безпрецедентни правомощия за налагане на наказателни мита до 100% за най-големите държави, внасящи руски енергоносители (като Китай и Индия), и удължава до 2031 г. санкциите срещу оръжейния и енергийния сектор на Иран. Решението предизвика вълна от международно одобрение от страна на Европейския съюз и Украйна, превръщайки се в най-сериозния дипломатически и икономически ход на Вашингтон през настоящата година.

Още новини от Украйна

Подробности за „Закона Греъм“: Удар по петролните приходи и „сенчестия флот“

Основната цел на новото законодателство е напълно да пресуши финансовите потоци, захранващи руската военна машина. Както отбеляза лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн, Путин може да продължава конфликта само докато разполага с приходите от петрол и газ.

„Законът Греъм“ въвежда следните радикални мерки:

• Наказателни мита за купувачите: Президентът на САЩ получава правомощия да налага до 100% мита върху вносни стоки от топ 5 на страните, които купуват най-големи обеми руски суров петрол или природен газ и помагат на Москва да заобикаля западните ембарга. Основни мишени на тези рестрикции са икономически гиганти като Китай и Индия.
• Удар по „Сенчестия флот“: За първи път САЩ въвеждат директни блокиращи санкции срещу международни морски мрежи, чуждестранни лица и плавателни съдове, съзнателно транспортиращи руски енергийни продукти извън официалния таван на цените.
• Разширени санкции срещу Иран: По изрично искане на Белия дом, в закона бе компенсирано петгодишно удължаване на Закона за санкции срещу Иран (който изтичаше в края на 2026 г.), за да се ограничи финансирането на иранската ракетна и ядрена програма.
• Персонални блокирания: Въвеждат се нови тежки първични и вторични санкции срещу руски политически представители, олигарси и техните семейства, включително замразяване на активи и забрани за трансакции с американски финансови институции.

Урсула фон дер Лайен: „Заедно ще пресушим средствата на Русия“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен веднага приветства вота в Капитолия, определяйки го като исторически момент за трансатлантическото партньорство. Нейната реакция дойде броени дни след като Европейският съюз официално прие своя собствен 21-ви пакет от санкции срещу Москва, с който се засилва контролът върху доставките на критични технологии за руския ВПК и се разширява списъкът със забранени стоки за двойна употреба.

В официално изявление в социалната мрежа X Фон дер Лайен написа: „Приветствам приемането на Закона Греъм от Сената на САЩ. Той отдава почит на един яростен поддръжник на координирания натиск срещу военната машина на Кремъл. Заедно, нека пресушим средствата на Русия да продължава война, която не може да спечели. С тежки, допълващи се санкции Европа и Съединените щати отново показват какво могат да постигнат историческите партньори, когато действат в синхрон.“

Андрий Сибига: „Мощна демонстрация на глобално лидерство“

В Киев политическото ръководство изрази дълбока благодарност към американските сенатори. Външнополитическото ведомство на Украйна, представлявано от изпълняващия длъжността министър на външните робти Андрий Сибига, подчерта, че този закон изпраща критичен „морален и стратегически сигнал“ към украинския народ. Припомняме, че украинският президент Володимир Зеленски лично посети Вашингтон миналата седмица за погребението на сенатор Линдзи Греъм и проведе закрити срещи с конгресмени, настоявайки за спешно гласуване на мерките.

Андрий Сибига заяви в своя позиция: „Това знаково законодателство е мощна демонстрация на глобалното лидерство на Америка. Изразявам искрена благодарност към членовете на Сената на САЩ за тяхната принципна двупартийна подкрепа и непоколебима солидарност с Украйна. Заедно приближаваме справедливия и траен мир.“

Предстои трудна битка в Камарата на представителите

Въпреки категоричното мнозинство в Сената, законодателният път на „Закона Греъм“ все още не е извървян докрай. Документът се прехвърля за разглеждане в Камарата на представителите (долната камара на Конгреса), която в момента е в лятна ваканция до 31 август.

Политическите анализатори прогнозират сериозни дебати в долната камара. Част от прогресивните демократи, водени от представители като Грегъри Мийкс и Дон Байър, вече изразиха силно безпокойство относно мащаба на митническите правомощия, които законът предоставя на Белия дом. Според тях подобни мерки могат да се превърнат в „оръжие“ за непредсказуеми търговски войни с икономически гиганти като Китай и Индия (основни купувачи на руски енергоносители), което би повишило цените за американските потребители и вносители. От друга страна, администрацията на президента Доналд Тръмп вече изпрати писмено уверение, че подкрепя компромисния текст и е готова да го подпише, след като премине през целия Конгрес, за да засили американските лостове за влияние при евентуални бъдещи мирни преговори.

Източници: Reuters, Al Jazeera и Associated Press