България ще осигурява 500 000 щатски долара на година за издръжка на афганистанските сили за сигурност след 2014 година. Общо средствата, които НАТО ще предостави на страната от 2015 година, ще възлязат на 4.1 млрд. долара на година, като се предвижда Афганистан да участва със собствена вноска във фонда. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след срещата на НАТО в Чикаго, съобщават от прессекретариата на държавния глава.
НАТО потвърди ангажимента си да напусне Афганистан през 2014 година и гласува доверие на местните власти сами да осигуряват сигурността си. Дали това ще е краят на окупацията?
НАТО ще остане в Афганистан, но няма да участва в бойни мисии, съобщава RT. Бъдещата роля на Алианса ще е да помага на афганистанските сили за сигурност с обучения и съвети, което значи коренна промяна на сегашната мисия ISAF.
Така, след 2014 година, България ще участва в процеса на обучение и подготовка на афганистанските сили за сигурност. „Заедно влязохме в Афганистан и заедно ще излезем от Афганистан и това е ясното и силно послание от срещата на върха“, подчерта Росен Плевнелиев.
Американският президент Барак Обама определи решението като „следващ крайъгълен камък“ на приключване на 11-годишната война. Не толкова оптимистичен бе шефът на НАТО Андерс Фог Расмусен, който е на мнение, че предстоят много усилия преди планът да стане реалност.
Миналия месец Обама направи тайна визита в Кабул и подписа договор, с който ангажира Вашингтон да оказва финансова и военна помощ на Афганистан за 10 години след 2014 година, когато чуждите военни ще се оттеглят. Междувременно се оказа, че 66% от сънародниците му са против войната в Афганистан.
Темата „Афганистан“ бе една от основните на срещата на върха в Чикаго. Във втория й ден страните – членки на НАТО обявиха финансовите си ангажименти съгласно плана на алианса за подпомагане на сигурността в Афганистан след 2014 година.
Очаква се темата за разширяването на НАТО да бъде акцент на следващата среща на върха на алианса през 2014 година.
„България приема всички, които с думите и делата си показват, че споделят общите европейски ценности и ценностите на НАТО“, категоричен бе Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос.
Големият въпрос е какво ще прави НАТО след изтеглянето си от Афганистан, където така или иначе не постигна особен успех, отбелязва Ройтерс. Загадката е особено актуална, предвид на кризата в Еврозоната и различните виждания за бъдещето на Алианса. На фона на всеобщото съкращаване на военните разходи много страни изобщо не се чувстват изкушени от външни авантюри. Неслучайно наскоро Белият дом обяви, че ще пренесе вниманието на задграничните си мисии към Азиатско – тихоокеанския регион.
България и диверсификацията
Съвместен българо-турски биснес форум в Истанбул ще инициират президентът Росен Плевнелиев и турският му колега Абдуллах Гюл, стана ясно след срещата на двамата в рамките на форума в Чикаго. Пред турския си колега президентът Плевнелиев е подчертал необходимостта да бъдат ускорени усилията по изграждането на интеркоекторната газова връзка между двете страни. Диверсификацията на енергийните източници е била сред основните теми на разговорите на държавния глава с министър-председателя на Норвегия Йенс Столтенберг и с президента на Грузия Михаил Саакашвили.