Руският президент Владимир Путин обнародва породил полемика закон, който позволява да се разшири статутът на "чуждестранен агент" и в него да попада и потребители на интернет и журналисти, предадоха световните агенции.
Нормативният акт, подписан от Путин, беше разкритикуван от правозащитни организации. Те съзират в него допълнителен риск от цензура и заплахи за свободата на словото. Нормативният акт беше приет от депутатите миналия месец. Той влиза в сила незабавно. Сега руското министерство на правосъдието може да посочва като чуждестранен агент физически лица, работещи за медии, които попадат под тази категоризация.
Девет неправителствени организации, сред които Репортери без граници и Амнести интернешънъл, се опасяват, че промените, въведени с нормативния акт, могат да бъдат насочени не само срещу журналистите, но и срещу всеки блогър или потребител на интернет, който има стипендия, финансиране или приходи от медия, засегната от разпоредбите на законодателството за чуждестранни агенти.
От 2012 г. руски закон позволява на властите да определят за чуждестранен агент асоциации, получаващи финансиране извън Русия и имащи политическа дейност. През 2017 г. разпоредбите на закона бяха разширени, така че да обхващат и медии, работещи в Русия.
Под риска от тежки глоби или забрани законът задължава юридическите лица, признати като чуждестранни агенти да се подлагат на ограничаващи административни мерки и да споменават за статута си във всички свои публикации. В Русия уважаваната неправителствена организация Мемориал, асоциацията за борба с корупцията на опозиционера Алексей Навални и медията Радио Свободна Европа/Радио Свобода, финансирана от американския Конгрес са признати за чуждестранен агент.
Терминът чуждестранен агент беше прилаган по времето на сталинизма, за да обозначава действителни или предполагаеми опозиционери. После беше използван през 70-те и 80-те години, за да дефинира дисиденти, обвинени, че са финансирани от Запада.