Коментар от Константин Егерт:
Как реагира Кремъл на експулсирането на двама служители на руското посолство от Германия, предприето на 4. декември? Германия прибегна до тази стъпка, след като обвини руските власти в съучастие в убийството на чеченския сепаратист Зелимхан Хангошвили. Хангошвили бе застрелян в Берлин през август т. г. от преминаващ покрай него велосипедист. Паспортът на задържания заподозрян очевидно е фалшив, а той самият продължава да мълчи. Кремъл отрича всякакво съучастие - тази реакция не е изненадваща. По правило в такива случаи Москва реагира бързо и симетрично: ако двама руски дипломати са обявени за персона нон грата, то може да се очаква, че двама германски дипломати също ще трябва да напуснат завинаги германското посолство в Москва. До този момент обаче подобно нещо не се е случило. Може би руските власти все още обсъждат кого точно да изгонят. По-правдоподобното обяснение обаче е, че те преценяват възможните последици от подобна ескалация. Германското правителство обяви, че ще наложи санкции срещу Русия, веднага щом разполага с доказателства за участието на Москва в убийството на Хангошвили. Ако действително се стигне дотам, това може да предизвика най-голямата криза в отношенията на двете държави от падането на Берлинската стена насам.
Може ли в такъв случай Германия да разчита на солидарността на съюзниците си в НАТО? Когато британското правителство обвини Русия в опит за убийството с “Новичок” на бившия шеф на разузнаването Сергей Скрипал и дъщеря му в английския град Солсбъри, 20 държави от НАТО изгониха над 100 руски дипломати. В настоящия случай подобно масивно възмездие е малко вероятно.
Преди всичко германското правителство дълго се колеба дали да изгони руските дипломати. Това създаде впечатлението, че не приема случая чак толкова сериозно. На второ място, невинният британски гражданин Даун Стърджис почина в Солсбъри като случайна жертва на атаката с отрова. Докато Хангошвили беше грузински гражданин, който подлежеше на депортиране, тъй като молбата му за убежище бе отхвърлена. Същевременно дълго време се смяташе, че убийството му може да е дело на организираната престъпност.
Трето, Обединеното кралство се възползва от своята принадлежност към т. нар. съюз "Пет очи" - разузнавателният съюз на секретните служби на САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Когато САЩ, Обединеното кралство и Канада действат като едно цяло, другите съюзници в НАТО нямат друг избор, освен да последват този пример - влиянието им в Алианса е твърде голямо.
И четвърто, въпреки анексирането на Крим от Русия през 2014 г., Германия никога не е прекъсвала напълно контактите си с Москва, макар че Берлин заемаше спрямо наложените санкции много по-твърда позиция от много други страни от ЕС. Руският президент Владимир Путин е наясно, че все още може да намери събеседници в Берлин и Париж, въпреки че колегите му от Германия и Франция рядко са съгласни с него. И той оценява това.
Въпреки острата критика от страна на САЩ и ожесточените протести в Украйна, Германия позволи на руския газов монопол "Газпром" да завърши проекта „Северен поток 2“. Киев вижда в тръбопровода опит на Русия да прекрати транзита на газ през Украйна, като по този начин я лишава от значителна част от държавните приходи. Канцлерката Ангела Меркел е движещата сила, когато е нужно да се постигнат компромиси между новия украински президент Володимир Зеленски и Путин. Това важи особено сега, дни преди предстоящата нова Нормандска среща, на която Русия, Украйна, Германия и Франция ще дискутират прекратяването на конфликта в Донбас. А и в момент, когато политици от всички партии в Германия отново настояват за отмяна на санкциите срещу Русия. Общественото мнение в Германия като цяло е по-дружелюбно спрямо Русия и Путин, отколкото в Обединеното кралство или САЩ.
Имиджът на Кремъл пред катастрофа
Всичко това трябва да накара Путин да премисли много внимателно дали си струва да се впуска в мащабна конфронтация с Германия. За разлика от случая в Солсбъри, в Берлин заподозреният е арестуван бързо. Междувременно федералната прокуратура пое случая от полицията и колкото повече напредва разследването, в толкова по-неприятна ситуация може да се окаже руското правителство. Във всеки случай Кремъл е изправен пред катастрофална загуба на имиджа - през месец март в съда в Хага ще бъде гледан процесът срещу заподозрените за свалянето на малайзийския самолет MH17 през 2014 г. над Донбас, за което се смята, че е извършено от руска ракета. Москва едва ли може да си позволи паралелен скандал и в Германия. Ето защо руското правителство ще трябва да търси по-миролюбиво решение за актуалния случай в Берлин.
От друга страна, принципът на Путин е никога да не показва слабост. Ето защо той би могъл да предприеме превантивен удар, като откаже да участва в планираната за понеделник нова среща на Нормандската четворка. Путин не бърза да се срещне със Зеленски и не желае да обсъжда убийството на Хангошвили с Меркел. Той разчита на това германското правителство да не свързва случая с конфликта в Украйна и за пореден път да не затваря напълно вратата си за Русия.