В разгара на настоящата криза между Иран и САЩ Техеран оповести, че вече няма да се придържа към ограниченията, които международното споразумение наложи на ядрената програма на страната. Но властите в Техеран все пак си оставиха и една отворена вратичка. Сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия ще продължи, а страната и занапред винаги е готова да поднови ангажиментите си по ядреното споразумение, стига то да влезе в сила, а САЩ да вдигнат санкциите, съобщиха вчера иранските власти.
Призиви от Европа за сдържаност
Нарастващото напрежение предизвика и европейска реакция. В съвместна декларация Германия, Великобритания и Франция призоваха всички страни да проявят „максимална сдържаност". В момента най-важната цел е да се свали напрежението, заявяват още лидерите на трите страни Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Борис Джонсън. Защото сегашната ескалация може да има опустошителни последствия за целия регион, пише Райнер Херман в коментара си във ФАЦ.
Нищо добро не вещае оповестената от Иран „нова фаза в съпротивата" срещу Америка. Вярно е, че Вашингтон беше едва ли не принуден да демонстрира сила по отношение на Иран, за да не изгуби изцяло доверието на съюзници като Саудитска Арабия, след като пропусна редица други възможности. Но с настоящите си действия САЩ си вкарват автогол. Защото Техеран извлича двойна полза от последните напрежения. Първо, иракският парламент в Багдад вече реши да изгони от страната всички американски и чуждестранни войници. Така Ислямската република Иран автоматично се превръща в хегемон в целия регион – въпреки икономическата си слабост. И второ, омразата на протестиращите иракчани, която доскоро беше насочена срещу Иран, сега се обръща срещу САЩ.
Иран оповести, че отмъщението ще бъде „масивно", но всъщност Техеран ще избегне директния сблъсък с могъщите въоръжени сили на САЩ. Защото, в случай на отмъщение, Вашингтон просто ще бъде принуден да отвърне с военни удари и по този начин да поеме риска за още по-бурна ескалация. Ако желае да запази военното си присъствие в региона, на Америка ще ѝ остане една-единствена възможност. След сирийския саморазпад тази възможност се нарича „Иракски Кюрдистан". Но за да бъдат разположени американски войски там, сегашният автономен регион трябва да се превърне в независима държава. А това ще предизвика нови конфликти.
Печелят и хардлайнерите в Техеран
Ескалацията на напрежението около Иран и Ирак ще навлече на Запада и други ядове. През февруари в Иран ще има парламентарни избори. Отсега може да се предвиди, че привържениците на твърдия курс ще спечелят убедителна победа и в резултат от това оперативното пространство на президента Рохани допълнително ще се стесни. В същото време в Ирак се задълбочава вътрешнополитическата криза, съставянето на ново правителство става все по-трудно, а проиранските въоръжени отряди придобиват още по-голяма власт. Именно в тази ситуация оцелялата в нелегалност "Ислямска държава" с лекота може да се организира наново. Ето защо днес е по-важно от когато и да било преди международни войски да водят битка срещу ИД в региона. Защото тъкмо ИД е сред малцината печеливши от настоящата криза.
Райнер Херман, ФАЦ