Гледам на Европейския съюз като на нашата застраховка живот, казва германският канцлер Ангела Меркел в пространно интервю за британския финансов ежедневник "Файненшъл таймс".
Брекзит трябва да бъде зов за събуждане за ЕС, призовава Меркел. В интервюто тя говори за реформи на международни институции, за укрепване на ЕС, за отношенията между Европа и САЩ и между Европа, в частност Германия, и Китай.
В безкомпромисния свят, в който либералните принципи са изтласкани встрани от законите на джунглата, Меркел смята, че има едно решение и то е да се залага двойно на Европа. "Гледам на Европа като на нашата застраховка живот. Германия е прекалено малка, за да упражнява геополитическо влияние сама по себе си, ето затова ние трябва да вкараме в употреба всички придобивки на единния пазар", допълва тя.
Меркел казва, че е решена да продължи да защитава мултилатерализма - едно понятие, което в ерата на Тръмп, Брекзит и възраждаща се Русия, изглежда изложено на опасности. Според Меркел трябва да бъдат запазени "най-добрите ситуации, при които всеки печели и когато взаимноизгодното и за двете страни партньорство е прилагано на практика по света".
Германският канцлер признава, че тази концепция е изложена на все по-голям натиск. Според Меркел системата на наддържавните институции като ЕС и ООН отразява "един научен урок от Втората световна война и от предишните десетилетия". Но сега, когато са останали толкова малко живи свидетели на войната, важността на този урок отслабва, предупреждава Меркел. Тя признава, че Тръмп е прав, като казва, че организации като Световната търговска организация или ООН се нуждаят от реформи. Никой не се съмнява в това, казва Меркел, но уточнява, че не поставя многостранната структура на света под въпрос.
Тя отчита, че Германия е извлякла много ползи от НАТО, от разширения ЕС и от глобализацията.
Подслонена под американския ядрен чадър, Германия обаче почти не се замисляше досега за собствената си сигурност, а възходът на национализма от типа "Аз на първо място" заплашва да я остави да се оправя сама в икономически и политически план. В този смисъл Европа е от съществено значение за германските интереси, както и за германската идентичност, коментира "Файненшъл таймс".
Оттеглянето на Великобритания от ЕС ще продължи да тегне над Брюксел и Берлин, а обратното броене за нова сделка за уреждане на търговските отношения след Брекзит ще бъде точно когато Германия е ротационен председател на съюза през втората половина на годината. Берлин се притеснява от едно Обединено кралство, което след Брекзит може да си запази правото да се разграничава от европейските правила за стоките, правата на работниците, митата и екологичните стандарти и едновременно с това да създаде силен икономически конкурент на прага му.
Въпреки тези страхове на Берлин Меркел обаче остава предпазлив оптимист и смята, че Брекзит трябва да бъде "зов за събуждане" на ЕС. "Необходимо е Европа да отговори на това, като вдигне залога, като стане по-привлекателна, иновативна, креативна, добро място за изследователската дейност и образование. Конкуренцията може да бъде много продуктивна", отбелязва тя.
Що се отнася до европейската промишлена политика, Меркел казва също , че ЕС трябва да установи кои технологични способности му липсват и да се захване бързо да запълва пропуските. Необходимо е също съюзът да създаде нови глобални дигитални стандарти и да може да предложи алтернатива на американския и китайския подход към данните, смята германският канцлер. Меркел смята, че личните данни не принадлежат на една държава или на компаниите. Според нея трябва да бъде гарантирано хората да имат суверенитет върху собствените си данни и могат да решават с кого и за каква цел могат да ги споделят.
Относно европейско-американските отношения при Тръмп, Меркел припомня, че от години Европа и Германия са се плъзгали надолу в списъка с приоритетите на САЩ и че още президентът Барак Обама е говорил за "Азиатското столетие" от американска перспектива. "Това също така означава, че Европа вече не е в центъра на световните събития", казва германският канцлер. "Фокусът на САЩ върху Европа отслабва - това ще бъде при който и да било американски президент", отбелязва Меркел. За нея подходящият отговор е Европа и в частност Германия да поеме по-голяма отговорност.
Тя припомня, че Германия вече е обещала да изпълни целите на НАТО да харчи 2 процента от БВП за отбрана до началото на 2030 г. Меркел подчертава, че трансатлантическите отношения остават от съществено значение за нея, но признава, че Европа трябва също така да развие свои собствени военни способности. Според нея има региони, които са извън първостепенния фокус на НАТО, където "Европа трябва - ако е необходимо - да бъде готова да бъде въвлечена. Виждам Африка като един пример", казва Меркел.
Тя защитава близките връзки на Берлин с Пекин и добавя, че би посъветвала хората да не гледат на Китай като на заплаха само защото е успял в икономически план. "Както е и в случая с Германия, възходът на Китай до голяма степен се дължи на усилената му работа, креативността му и техническите му познания и умения", казва Меркел. Тя признава, че китайската икономическа сила и китайските геополитически амбиции означават, че Китай е конкурент на САЩ и на Европа.
Отговорът на това обаче не бива да бъде пълно изолиране на Китай, предупреждава тя. Меркел допълва, че Германия трябва да затегне изискванията за сигурността към доставчиците на телекомуникационни услуги и да диверсифицира тези доставчици, така че страната никога да не е в позицията да бъде зависима от една компания в областта на технологиите от пето поколение (5G).