Нещо трябва да се случи. Най-добре с гръм и трясък. Защото такъв исторически ден не може да се отметне просто така. Привържениците на Брекзит вече от седмици умуват какво ли велико тържество да си устроят вечерта на 31 януари по случай напускането на ЕС. Дали да не драпират цялата страна с британски знамена? Дали да не повлачат по улиците еврокомисаря Мишел Барниер, вързан с примка за някоя колесница, както са правели древните римляни? А че близо половината британци и до днес не желаят да напускат ЕС - ама моля ви се, това не са истински британци, това са хора без никаква национална гордост!
Тревожни мисли за душевното състояние на брекзитърите
Привържениците на Брекзит искат на 31 януари вечерта да ударят историческата камбана на Биг Бен, която иначе бие само за велики държавни събития - например за края на Втората световна война. Брекзитърите смятат, че освобождението от игото на ЕС си е направо сравнимо с победата над нацистите. А това поражда тревожни мисли за тяхното душевно състояние. Да не говорим, че все още не се знае кой точно ще капитулира в преговорите за времето след Брекзита.
Борис Джонсън в случая извади късмет, защото клепалото на голямата камбана в момента липсва заради ремонта на кулата - и така няма да се стигне до кой знае какви пререкания. Не само Биг Бен - цялата парламентарна сграда и част от британската инфраструктура са заплашени от разпад. За да заработи поне временно, камбанарията се нуждае от ремонт за 500 000 паунда, твърди премиерът и предлага парите да се съберат чрез дребни дарения в интернет. Но ако Биг Бен остане безмълвен, не може ли поне в цялата страна да бият останалите камбани? Епископът на Бъкингам отхвърли това предложение, защото било ужасно безвкусно. Такова нещо само ще задълбочи разлома в страната, смятат и други свещеници, които, впрочем, са длъжни да се погрижат за духовното здраве и на потърпевшите от Брекзита.
Добре де, не може ли тогава поне да се раздаде кейк на всички? Във връзка с Брекзит Борис Джонсън непрекъснато си имаше работа с кейка, който искаше хем да си скъта, хем да изяде - ако цитираме тази известна английска поговорка. Лошите хора в Брюксел многократно му обясняваха, че това няма как да стане. Той обаче продължи да настоява. Е, сега може на държавни разноски да опече няколкостотин хиляди кейка, та поне на партито за излизането от ЕС за всекиго да има по едно парче. Така у хората ще нахлуят сантиментални спомени за рождените дни от детството им, когато гостенчетата се натъпкваха до пръсване със сладки неща. А после им ставаше лошо. Пасва идеално към Брекзита.
Подобен народен събор с кейк по случай Брекзит може да удовлетвори дори приятелите на Европа. Та нали кейк се раздава и на помен. Така ще се постигне правилното равновесие между радост и скръб. Всичко може да се украси с флагчета и гирлянди и да се полее с много алкохол, тъй че на никого да не му приседнат собствените чувства.
Виж, да се издава нова юбилейна монета - това е наистина глупава идея. Последната такава, която беше отсечена на 31 октомври 2019, по добре познати причини трябваше набързо да се претопи. Надписът ѝ беше ненадминат: "Мир, благоденствие и приятелство с всички страни". На този надпис най-добре подхожда просторечивият превод на един научен термин: "обратна психология". Та нали икономистите от "Блумбърг" вече изчислиха, че Брекзит е струвал на британската икономика толкова, колкото страната е платила за близо 50 години като вноски в бюджета на ЕС. На това му се казва "изгорени пари". Които едва ли трябва да се увековечават с юбилейни монети.
"Хващайте си пътя!"
Кметът на Лондон пък забрани на Найджъл Фараж да увенчае своето парти пред парламента с фойерверки. Че бива ли такова нещо? Само защото 60% от столичани били против Брекзит, човек да не може да изгърми малко радостни прахови частици над Темза? Добре, като не става с фойерверки, щастливите тълпи брекзитъри може да бъдат въодушевени поне с малко музика. Например с прочутия химн на Едуард Елгар "Земя на надеждата и славата", в който се пее как империята непрекъснато разширява границите си. Макар че като се замисли човек за плановете на Шотландия да се отцепи, това май също не е особено подходящо. Тогава може би старата бойна песен "Управлявай, Британия!", в която се възпява британската власт над световните морета? Само дето Великобритания притежава един-единствен самолетоносач, а по световните морета изобщо вече не е онова, което беше.
А, сетих се: попмузика! Какво ще кажете малко преди полунощ на 31 януари да пуснем "Финално броене" ("The Final Countdown")? Да, но тази песен не беше ли в изпълнение на една група на име "Европа"? Тогава пък защо ли не дадем възможност на брекзитърите истински да отпразнуват опустошителното си дело и да покуфеят на "Анархия в Обединеното кралство" на Секс Пистълс? А от другата страна на Темза привържениците на ЕС могат да им отговорят с един хит на Флийтуд Мак: "Хващайте си пътя!". За репетициите остават още две седмици.
Автор: Барбара Везел
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Боли мъкура
18:19 17.01.2020
2 Дон Тони
18:29 17.01.2020
3 Гошо
18:33 17.01.2020
4 В е л и к и я
Коментиран от #6, #7
18:43 17.01.2020
5 Диамантената ръка
18:45 17.01.2020
6 Ю аре недоклатен и неграмотен
До коментар #4 от "В е л и к и я":
Ес е кочина20:07 17.01.2020
7 кълвач
До коментар #4 от "В е л и к и я":
И да си затъкнат по едно щраусово перо отзад, за кеф и настроение! Ха, ха ха20:27 17.01.2020
8 30.03.2019
21:47 17.01.2020
9 Предложение
22:29 17.01.2020