В ранното утро на 29 април 1945 Адолф Хитлер диктува на секретарката си Траудл Юнге следното загадъчно съобщение: „За президент на Райха и Върховен главнокомандващ на Вермахта обявявам на негово място гросадмирал Карл Дьониц. Изразът „на негово място" в т.нар. политическо завещание на Хитлер се е отнасял до Херман Гьоринг, считан за официален наследник на властта, макар че Хитлер още преди това отнема от Гьоринг „всички правомощия".
Карл Дьониц се ползвал с реномето на безукорен офицер от ВМС и представител на старата школа. Неговата кариера започва още по времето на Кайзерова Германия.
Безпартиен последовател
Издигането на Дьониц е изненадващо, защото той така и никога не става член на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) – макар че Хитлер през 1944 му връчва златната партийна значка с членски номер 9.664.999. Но макар да остава безпартиен, Дьониц винаги е действал като убеден националсоциалист и горещ привърженик на Хитлеровата заповед битката да се води до последна капка кръв.
Роденият през 1891 край Берлин Карл Дьониц през 1910 става морски офицер от флотата на Кайзера, а по-късно продължава кариерата си на професионален военен. В нацистка Германия той е считан за многообещаващ подрастващ кадър на Хитлер. През 1943 Дьониц заплашва с наказание един командир на подводница, предпочел да се предаде, но да спаси екипажа си в безизходна ситуация. „По добре да загинеш с чест, отколкото да свиеш знамена", проповядвал Дьониц.
Любопитен факт е, че Дьониц изпраща две от най-модерните си подводници на нелегална мисия в Испанската гражданска война. Това става известно чак през 1991 година, а самият Дьониц до последно отрича този факт.
"Морският фюрер"
В хода на мащабното превъоръжаване на германската армия след 1933 година пред Дьониц се откриват нови шансове за издигане. През 1935 той поема поръчението да изгради новото германско „подводно оръжие". Дьониц от самото начало залага на подводниците като на ефективно средство за борба срещу врага.
В първите години на Втората световна война подводниците на „морския фюрер" постигат и сериозни успехи: до 1943 съюзниците понасят чувствителни загуби в Атлантическия океан. В резултат на тези успехи и по повод 10-тата годишнина от обявяването на Хитлер за Райхсканцлер, адмирал Дьониц е издигнат в главнокомандващ на военноморските сили.
След 1943 обаче ситуацията се променя коренно. Загубите на нацистките подводници постоянно растат, а главнокомандващият твърдоглаво настоява да се воюва до последна капка кръв, изпращайки все повече млади моряци на сигурна смърт.
Тъкмо тази му неотстъпчивост навярно е накарала Хитлер да обяви Дьониц за свой наследник във властта. А в последното си радиосъобщение от бункера на Хитлер в Берлин бъдещият райхспрезидент Дьониц обещава "да доведе тази война до победен край, така както подобава на героичната борба на германския народ".
Присъдата
На Нюрнбергския процес срещу военните престъпници адмирал Дьониц е осъден на десет години затвор, които той излежава без остатък.