Нарцисизмът е разстройство на личността, при което индивидът е погълнат от собствените си власт, престиж и суетност. Разстройството носи името на митологичния гръцки герой Нарцис, който се влюбва в собственото си отражение в едно езеро, след което любовта му го погубва. За съжаление, митът е релевантен на съдбата, която грози личното щастие на нарцисиста. Като такъв, носителят на нарцистично личностово разстройство (НЛР), често фантазира за собствената си слава, интелигентност, умения, успех и красота, както и за това как ги демонстрира пред останалите. Той често заявява вярата си в своята уникална неповторимост и желанието да има отношения единствено с хора, уникални и неповторими като него самия, по възможност с висока обществена позиция и да са част от социално издигната прослойка.
Арогантността, егоизмът и липсата на емпатия изискват постоянно възхищение и внимание, за да се предотврати неконтролируемата ярост на човека с разстройството. Въпреки че се представя с повишено чувство за стойност, човекът с нарцистично личностово разстройство трудно понася критика. За сметка на това много често се оказва готов да лепи неприятни етикети и да критикува останалите. Подобно раздаване на критики, обсъждане, осъдителни реплики и „злобно поведение” цели утвърждаване на самооценката.
Представете си го така — подсъзнателно лицето знае, че не блести с нищо съществено, но ако "окаля" всички наоколо, ще е единствения чист, следователно най-добър. На фона на всичко това, нарцисистите не са готови да приемат критика, дори тя да е градивна, защото колкото и да демонстрират усещането си за превъзходство, те всъщност не са така сигурни, както се представят. Важно е да се помни, че повърхностното държание на нарцисистите има дълбоки корени и не е просто поведение, а опит да се хиперкомпенсират дълбоки душевни проблеми, прераснал в разстройство на личността. Симптомите на нарцистичното личностно разстройство са:
• В отговор дори на най-малка критика — гняв, срам или унижение;
• Възползване от другите за постигане на собствени цели;
• Преувеличаване на собственото значение, постижения и таланти;
• Мечтателност и преследване на нереалистични фантазии за успех, красота, сила, интелигентност, дори романтика;
• Изискване на постоянно внимание и положителна подкрепа от другите;
• Силно чувство на ревност;
• Липса на емпатия и пренебрежение към чувствата на другите;
• Обсебеност от себе си;
• Преследване главно на егоистични цели;
• Проблеми с поддържането на здрави взаимоотношения;
• Лесно появяващо се усещане за отхвърляне и нараняване;
• Изискване за най-доброто от всичко;
• Обидчивост;
• Демонстриране на липсваща емоционалност;
Причините за нарцистично разстройство на личността са много. Не може да се определи все още кой е водещият фактор за формирането му. А вероятно и няма водещ фактро. Всички действат синергично и се получава крайният резултат за личността.Повечето изследвания сочат за комбинация от биологични, социални и психологически причини. За съжаление не съществува известно "лечение" за нарцистичното личностно разстройство, но както при всички смущения на личността, психотерапията може да подобри състоянието.
За целта е необходимо, обаче, нарциститът да осъзнае, че има проблем и да е готов да се бори за неговото решаване и преодоляване. И тук се получава колизията между налично разстройство и липса на съзнание за такова, което се явява и съществена пречка за наистина ефективно лечение. Другият съществен проблем е, че при нарцистичното личностово разстройство, както и при повечето други, носителите им реално не страдат, но затова пък околните много страдат. Факт е, че хората с личностови разстройства много често попадат в местата за лишаване от свобода, тъй като личностовото разстройство не е състояние, при което се признава невменяемост, т.е. хората с този психичен проблем могат да носят наказателна отговорност в пълен обем.