Ако последните няколко седмици ни научиха на нещо, то е, че американците са ядосани. Смъртта на Джордж Флойд извади на повърхността огромното чувство на безсилие, което изпитват някои хора в страната. Именно през последните седмици безсилието се превърна в гняв.
И макар да подкрепяме правото на мирен протест и да осъждаме насилието и безредиците, трябва да се запитаме: оправдан ли е този гняв? Гневът подобаващ и разумен отговор ли е, или е просто импулсивна реакция? Съвместими ли са християнството и гневът? Това пита сайтът Aleteia.org, опитвайки се да даде и отговор.
Разбира се, хората често се чувстват гневни или раздразнени – понякога за малки неща, понякога за големи. Гневът изглежда е неразделна част от нашия живот. Някой би казал, че няма нищо по-нормално нещо от гнева и няма проблем в това да си гневен. Това обаче е опасна гледна точка. Ако човек си позволи да бъде ръководен от чувства, без да взима под внимание фактите, причините и хората около себе си, то това разгражда неговата личност. Нужен е по-балансиран подход. Гневът сам по себе си не е нещо лошо. Това е емоция, която представлява наш отговор към нещо, което се е случило в живота ни.
Гневът, в случай на несправедливост, може да ни провокира да поправим сгрешеното. Гневът помага да се поддържа справедливостта, балансът и равенството между хората. Гневът обаче, тъй като е страстна емоция, трябва да бъде управляван. Ако е извън контрол, той се превръща в омраза, което е порок. Омразата се стреми да разруши, а не да поправи. Да действаш от омраза не може да доведе до нищо добро. Всичко, което правим, се отразява на вечния живот и последиците от нашите действия допринасят за нашата святост или не. Възстановяването на справедливостта не може да е за сметка на потъпкването на други хора, независимо дали сме съгласни с тях или не. Нашият свят се нуждае от светци, а не от порочна тълпа. Нуждае се от вярващи хора, които са водени от милосърдието, а не от омразата.