Нормално ли е да изпитваш гняв?

Ако последните няколко седмици ни научиха на нещо, то е, че американците са ядосани. Смъртта на Джордж Флойд извади на повърхността огромното чувство на безсилие, което изпитват някои хора в страната. Именно през последните седмици безсилието се превърна в гняв.

И макар да подкрепяме правото на мирен протест и да осъждаме насилието и безредиците, трябва да се запитаме: оправдан ли е този гняв? Гневът подобаващ и разумен отговор ли е, или е просто импулсивна реакция? Съвместими ли са християнството и гневът? Това пита сайтът Aleteia.org, опитвайки се да даде и отговор.

Разбира се, хората често се чувстват гневни или раздразнени – понякога за малки неща, понякога за големи. Гневът изглежда е неразделна част от нашия живот. Някой би казал, че няма нищо по-нормално нещо от гнева и няма проблем в това да си гневен. Това обаче е опасна гледна точка. Ако човек си позволи да бъде ръководен от чувства, без да взима под внимание фактите, причините и хората около себе си, то това разгражда неговата личност. Нужен е по-балансиран подход. Гневът сам по себе си не е нещо лошо. Това е емоция, която представлява наш отговор към нещо, което се е случило в живота ни.

Гневът, в случай на несправедливост, може да ни провокира да поправим сгрешеното. Гневът помага да се поддържа справедливостта, балансът и равенството между хората. Гневът обаче, тъй като е страстна емоция, трябва да бъде управляван. Ако е извън контрол, той се превръща в омраза, което е порок. Омразата се стреми да разруши, а не да поправи. Да действаш от омраза не може да доведе до нищо добро. Всичко, което правим, се отразява на вечния живот и последиците от нашите действия допринасят за нашата святост или не. Възстановяването на справедливостта не може да е за сметка на потъпкването на други хора, независимо дали сме съгласни с тях или не. Нашият свят се нуждае от светци, а не от порочна тълпа. Нуждае се от вярващи хора, които са водени от милосърдието, а не от омразата.