Близо пет месеца изминаха от развода между Великобритания и ЕС. Но въпросът в какви отношения ще останат вече бившите съпрузи все още тъне в неизвестност.
Досега преговорните екипи на Лондон и Брюксел така и не постигат напредък, а тази седмица в търговските разговори се намесиха и „шефовете“ - председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европарламента Давид Сасоли разговаряха с британския премиер Борис Джонсън.
Резултатът е, че няма резултат. ЕС остава категоричен, че няма да прави компромиси с принципите си в името на търговска сделка. А Обединеното кралство - че няма да иска удължаване на преходния срок, който изтича в края на годината.
Кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря с професор Ананд Менон от катедрата за европейска политика и международни отношения в лондонския Кралски колеж.
„Нека да кажа две неща. Първо, и двете страни не искат да правят компромиси с техните принципи и затова има проблем с преговорите. Европейският съюз казва: Или сте в общия пазар, или сте вън от него. А Обединеното кралство казва: Искаме регулаторна автономия. Така че комбинацията от двете неща прави постигането на сделка много трудно. Ако едната или и двете страни проявят малко повече гъвкавост, мисля, че сделка може да бъде постигната до октомври. Единственият проблем е, че това няма да бъде дълбоко и всеобхватно споразумение, каквото и две страни първоначално искаха да имат“, каза той за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
- Ще се хвана за изразеният от вас оптимизъм, че има искрица надежда сделка да бъде постигната. Не са много тези, които споделят това мнение.
- Да, аз мисля, че е възможно да бъде постигната сделка. Виждате как се правят малки компромиси от двете страни - за риболова, за равноправните условия - които могат да доведат до споразумение. Но все пак нека да сме наясно, че каквото и споразумение да успеем да сключим до октомври, то ще бъде много „рехаво“ споразумение за свободна търговия и няма да покрива целия спектър от въпроси, по които, в рамките на Евросъюза Обединеното кралство работеше в твърде близки отношения с него.
Обменът на информация ще бъде голям проблем в бъдеще. Сътрудничеството в борбата с тероризма и борбата срещу престъпността е голям проблем. Външната политика, за която още дори не е ставало дума. И, разбира се, когато се стигне до икономиката, не се предлага много в сферата на услугите.
- Слушах ваше интервю през седмицата, в което казахте, че за Борис Джонсън политиката е много по-важна от икономиката, когато става дума за Брекзит. Не е ли това обаче много опасна игра за бъдещето в условията на пандемията от коронавирус. Знаем добре също как икономиката може да повлияе на политиката.
- Абсолютно, това е опасна игра. Вероятно на „Даунинг стрийт“ се правят сериозни анализи какво може да се случи. Първото предположение е, че икономическият ефект от карантината ще бъде толкова голям, че хората вероятно няма да забележат икономическия ефект от Брекзит покрай него. Второто предположение е, че тъй като остават минимум 4 години до следващите общи избори, има много време икономиката да започне да се възстановява.
Така че сметката, която си прави правителството е, че ако икономиката започне да има възходяща траектория преди изборите, ще е поносимо за управляващите. Това, което те не искат, е удължаване на „преходния период“ с 2 години, така че ефектът от Брекзит да ни засегне точно преди изборите.
- Знаем, че този въпрос е чувствителен за Борис Джонсън, но за да не се стига само до едно „рехаво“ споразумение, както го определихте, не е ли по-добре все пак да бъде удължен „преходния период“, за да се решат проблемите по-добре?
- Мисля, че от ключово значение е какво се влага в думата „по-добре“. Борис Джонсън изгради името си като премиер, който изпълнява каквото е казал за Брекзит. Така че политическата му репутация, че е човек, който прави каквото казва, е много ценна за него. В този смисъл стратегията, която е изработена на „Даунинг стрийт“ означава, че той не може да си позволи да отстъпва от обещанието си.
Не знам какви точно са сметките на „Даунинг стрийт“. Дали, че ще постигнем сделка до октомври и това е добре. Или ще излезем без сделка и това също е добре. Или пък се надяват да бъде намерен някакъв начин за удължаване на преговорите без официално да се продължава „преходният период“. Но за мен е пределно ясно, че правителството няма намерение да удължава „преходния период“.
- Разбира се, за капак на всичко имаме и пандемията от коронавируса, която убива икономиката. Как смятате, че ще се справят двете преговарящи страни с кризата в тези условия?
- Последиците от коронавируса ще бъдат много лоши и за двете страни. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира, че ефектът ще бъде малко по-лош за Обединеното кралство. А що се отнася до Европейския съюз, както обичайно, ефектът няма да бъде почувстван по един и същи начин в отделните страни членки на блока. Така че имаме страни, които влязоха в кризата с по-отслабени икономики, като Италия, които ще страдат повече от страни с по-големи фискални габарити, като Германия. Германците успяха да инвестират изумителни суми за възстановяване на икономиката, защото ситуацията с дефицита не беше толкова лоша, както в Италия.
Всички ще бъдат засегнати лошо. Някои страни членки ще бъдат изключително тежко засегнати. Проблемът от страна на Евросъюза, за мен, е повече политически, отколкото икономически. Става дума за това кога икономическият ефект ще започне да се усеща. Дали хората ще обвиняват техните правителства или пък Евросъюза - че не е проявил достатъчно солидарност. Мисля, че това ще бъде големият въпрос за Европейския съюз през следващите 3 или 4 години.