Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство (Матей 18:3). Всеки християнин трябва да приеме тези думи присърце. Но какво означава да станем като дечицата?
Aleteia.org дава отговор на този въпрос. Като деца сме притежавали качества, чисти и непокварени, които като възрастни сякаш губим. Именно от малките обаче можем да научим много неща, които да ни помогнат в живота. Да, трябва да превъзмогнем детинщината, но не и някои важни качества. Ето на какво могат да ни научат децата:
Да бъдем искрени
Човек трябва да внимава какъв въпрос задава на дете, защото ще получи искрен отговор. И докато е вярно, че искреността понякога може да бъде болезнена, то ние възрастните можем да се възползваме от това важно качество. Децата ни показват, че искреността със самите себе си и околните всъщност може да направи живота много по-лесен и да бъде избегнато объркването.
Да бъдем благодарни
Децата често са щастливи без видима причина – те могат да се смеят и усмихват, да играят и сякаш да не забелязват света около себе си. Малките имат способността да се радват дори на малките неща и да изключват от съзнанието си негативните мисли. Възрастните трябва да вземат пример.
Да бъдем любознателни
Древната поговорка гласи, че любопитството е убило котката, но има вид любопитство, което малките притежават и би било полезно и за техните родители. Това е онова любопитство, при което нито един въпрос не е глупав или незначителен, защото децата откриват света около себе си по този начин и техните въпроси са породени от най-чисти чувства. Детето просто иска да разбере нещата, които се случват, и няма задни помисли, когато пита. Ние, възрастните, можем да вземем пример, защото това здравословно любопитство може да ни помогне да разберем повече себе си и другите, дори тяхното мнение да се различава от нашето.