В речта си за състоянието на Съюза, произнесена на 16 септември 2020 г., председателят Урсула фон дер Лайен заяви: Напредъкът в борбата с расизма и омразата е уязвим — трудно се извоюва, а много лесно се губи. Затова сега е моментът за промяна. Сега е моментът да се изгради един наистина антирасистки Съюз — който не просто осъжда проявите, а и ги санкционира. За да положи основите, Комисията представя план за действие.
В речта си за състоянието на Съюза за 2020 г. председателят Фон дер Лайен обяви нов план за действие на ЕС за борба с расизма, в който се определя набор от мерки за следващите пет години. Наред с другото, Комисията ще гарантира, че държавите членки прилагат изцяло съответното законодателство на ЕС и ще укрепи допълнително правната рамка, ако е необходимо. По-специално това би могло да се случи в областите, които все още не са обхванати от законодателството за борба с дискриминацията, като например правоприлагането. Също така Комисията призовава държавите членки да използват в максимална степен всички инструменти, с които разполагат, по-специално предвиденото финансиране по линия на следващия дългосрочен бюджет на ЕС и инструмента Next Generation EU. Планът за действие ще обедини участници от всички нива за по-ефективна борба с расизма в Европа, в това число чрез приемането на национални планове за действие срещу расизма.
Вера Йоурова, заместник-председател, отговарящ за ценностите и прозрачността, каза: Стигнахме до момент, в който трябва действаме. Протестите изпращат ясно послание — промяната трябва да се случи сега. Няма да бъде лесно, но трябва да има промяна. Ще работим усърдно за това и няма да се поколебаем да укрепим законодателството, ако е необходимо. Самата Комисия също ще адаптира политиката си за наемане на работа, за да може тя да отразява по-добре европейското общество.
Комисарят по въпросите на равнопоставеността Хелена Дали посочи: В демократичните общества няма място за каквато и да било расова дискриминация и расизъм. Всички ние трябва да се стремим към общества, които се обявяват против расизма. С настоящия план за действие признаваме, че не само отделни лица проявяват расизъм — расизмът е и структурно явление. Следователно е необходимо да се борим с него на всички нива на управлението, за да постигнем обрат. Ето защо, наред с другото, ще обърнем внимание на правоприлагането, социалните нагласи, стереотипите и тревогите от икономическо естество и ще насърчим държавите членки да приемат свои планове за действие за борба с расизма.
Необходими са допълнителни действия: координация, повишаване на осведомеността и прилагане на националното законодателство и законодателството на ЕС
В плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г. е обявен набор от действия за справяне с расизма посредством правото на ЕС, но и чрез други средства — работа с държавите членки, включително с правоприлагащите органи, медиите и гражданското общество, пълноценно използване на наличните и бъдещите инструменти на ЕС и анализиране на човешките ресурси на самата Комисия. Също така в плана за действие се призовава за:
- по-добро прилагане на правото на ЕС — ЕС разполага със солидна правна рамка за борба с дискриминацията, расизма и ксенофобията, но е налице ясна нужда от преоценка на тази рамка и набелязване на евентуални пропуски, които да се отстранят. През 2021 г. Комисията ще докладва за прилагането на Директивата за расовото равенство и ще предприеме действия по евентуално законодателство до 2022 г. Комисията ще гарантира също пълно и правилно транспониране и изпълнение на Рамковото решение за борба с расизма и ксенофобията, включително чрез производства за установяване на нарушения;
- по-тясно сътрудничество — Комисията ще назначи координатор за борбата с расизма и ще стартира редовен диалог със заинтересованите страни, които ще се срещат поне два пъти годишно. Координаторът ще осъществява тясна връзка с лица с малцинствен расов или етнически произход и ще взаимодейства с държавите членки, Европейския парламент, гражданското общество и академичните среди за засилването на мерките на политиката в областта на антирасизма;
- справедлива полицейска намеса и защита — с подкрепата на агенции на ЕС, като Агенцията за основните права (FRA) и Агенцията за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) държавите членки се насърчават да увеличат усилията си за предотвратяване на дискриминационните нагласи сред правоприлагащите органи и да засилят надеждността на правоприлагащата дейност за борба с престъпленията от омраза;
- засилване на действията на национално равнище — държавите членки се насърчават да приемат национални планове за действие за борба с расизма и расовата дискриминация до края на 2022 г. До края на 2021 г. Комисията, съвместно с национални експерти, ще определи основните принципи за изготвянето на ефективни национални планове за действие и ще представи първия доклад за напредъка до края на 2023 г.;
- по-голямо многообразие сред служителите на ЕС — Комисията ще предприеме стъпки за значително повишаване на представителността сред нейните служители чрез мерки, насочени към набирането и подбора на персонал. Другите институции на ЕС са приканени да предприемат подобни стъпки.
Сред останалите мерки, посочени в плана за действие, са: повишаване на осведомеността и предприемане на действия срещу расовите и етническите стереотипи чрез използването на медиите, образованието, културата и спорта и подобряване на събирането на данни с разбивка по расов или етнически произход. Комисията ще постави началото на ежегодно определяне на европейска столица или европейски столици на приобщаването и многообразието и ще организира среща на върха по въпросите на расизма през пролетта на 2021 г.
Следващи стъпки
Изпълнението на действията, представени в плана за действие, ще подлежи на мониторинг, напредъкът ще се докладва и действията ще бъдат адаптирани, когато е необходимо. Комисията приканва Европейския парламент редовно да обсъжда и да подкрепя изпълнението на плана за действие и Съвета да приеме заключения относно действията на държавите членки за предотвратяване и борба с расизма.
Дискриминацията, основана на расов или етнически произход, е забранена в ЕС. Въпреки това такава дискриминация продължава да съществува в нашето общество и над половината от европейците са на мнение, че дискриминацията е широко разпространена в тяхната страна. Според Агенцията на ЕС за основните права (FRA) 45 % от хората от африкански произход, 41 % от ромите и 39 % от хората с произход от страна, разположена на юг от Сахара, са се сблъсквали с такава дискриминация. 11 % от евреите са се почувствали дискриминирани заради това, че са евреи.
ЕС разполага с правна рамка, включваща Директивата за расовото равенство и Рамковото решение за борба с расизма и ксенофобията. Неотдавнашни събития, при които наяве излязоха расови напрежения, предизвикаха безпокойство, че правната защита срещу расовата, религиозната и етническата дискриминация не се прилага ефективно. Това е свързано и с безпокойство за взаимоотношенията между правоприлагащите органи и малцинствата. След речта на председателя Фон дер Лайен, в която бе отправен призив за повече действия, колегиумът на членовете на Комисията проведе на 24 юни структурен дебат под надслов „Срещу расизма и за по-голямо многообразие и равенство в Европейския съюз“. Тогава председателят подчерта, че това е началото на дискусията и на конкретни действия, в това число и план за действие.