В края на следващата година Ангела Меркел ще завърши своя четвърти, и по нейните думи – последен мандат като канцлерка на Германия. “Човек не може да си представи Германия без нея”, казва Паскал Тибо, кореспондент на “Радио Франс Интернационал” за Германия.
На 22 ноември се навършват 15 години, откакто тя заема този пост. Дълъг период, в който Германия, Европа и светът преминаха през редица кризи и предизвикателства.
Началото
22 ноември 2005 година е студен ден, припомня “T-Online”. Студен фронт е завладял Запада, а политическият климат е турбулентен. Баварският премиер Едмунд Щойбер се опитва да спаси своя сриващ се авторитет, Европейската комисия иска от американския президент Джордж Буш яснота относно тайните затвори на ЦРУ в Европа. В този ден Бундестагът в Берлин избира Ангела Меркел с 397 гласа за първата жена-канцлер на Германия. От банките на християндемократите се чуват силни аплодисменти, от тези на социалдемократите, които са загубили канцлерския пост, те са далеч по-умерени. Някои от тях вероятно предвиждат, че с предаването на поста от Герхард Шрьодер на Ангела Меркел започва не само упадъка на социалдемократите, но и една нова ера в германската политика.
Едно управление, белязано от кризи
Финанси, банки, евро, бежанци, коронавирус: Меркел преодолява предизвикателствата с постоянство, и като цяло днес Германия не се справя зле. В същото време това, че сме в постоянен режим на кризи, попречи на канцлерката да следва неотклонно онзи курс на развитие, който би направил страната успешна и в бъдеще. И това е може би най-големият недостатък на нейното управление.
В сравнение с проспериращите държави в Азия или балтийските републики, Германия изостава в цифровизацията, а вредите, които това нанася на образователната система, инфраструктурата и в ключови индустрии като автомобилната и телекомуникациите, трудно могат да бъдат преодолени. Дори в борбата срещу климатичните промени Германия не е на висотата на отговорностите си като водеща индустриална държава. Благодарение на своя политически авторитет и икономическата си мощ, Федералната република може да бъде пионер, да влияе на другите и да движи защитата на климата напред.
Опит за равносметка
Ангела Меркел е първият германски канцлер от Източна Европа и първата жена на този пост. “15 години след Обединението това беше силен символ и за Франция”, казва Паскал Тибо. Френският журналист разказва, че Меркел често се е радвала на по-високо одобрение във Франция, отколкото това към действащия френски президент. Цели четирима са се менили на този пост през дългото управление на Меркел: Жак Ширак, Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон.
“От една страна тя буди възхита. Във Франция обаче това винаги се свързва с някаква германска доминация. Един от аргументите в полза на Меркел е, че нейното поведение обезсилва това обвинение.” Във Франция Меркел е възприемана като компетентна, много опитна и трезвомислеща. Особена симпатия предизвиква и семплият ѝ начин на живот. Снимките на Меркел, която пазарува в супермаркет, са в силен контраст със златните дворци, в които живеят френските президенти.
Докато нейният образ по-скоро буди симпатия, политиката ѝ провокира и критика. По време на дълговата криза Германия беше критикувана за липса на емпатия, а поведението на Меркел по отношение на бежанската криза разделя обществото. Докато през лятото на 2015 година някои списания пишат за “Уникалната госпожа Меркел” и нейната възхитителна хуманност, за последователите на крайната десница Меркел е “представителка на злото”, казва Тибо. Крайната левица също я критикува - със своята политика на отворени врати, тя иска “да събере роби, от които германската икономика се нуждае”.
Въпросът за наследника още не е актуален
По време на пандемията Меркел е по-представителна откогато и да е, смята френският наблюдател и журналист. Затова и въпросът за нейния наследник на канцлерския пост още не стои на дневен ред.