Преди година “Дойче Веле” разкри как в края на 90-те години на 20 век противниците на беларуския президент Александър Лукашенко са били отвличани и убивани. В ексклузивно интервю бившият военен от спецчастите Юрий Гаравски разказа как е помогнал за отвличането и убийство на известни беларуски опозиционери – сред тях бившия вътрешен министър Юрий Захаренко. Разследващите в Минск възобновиха работата по случая през 2019 година, но бързо след това я прекратиха поради "невъзможност да бъде установена идентичността на обвинения”.
Дъщерята на Юрий Захаренко - Елена, не е изненадана. “Ясно ми е, че при сегашното управление истината за случилото се няма да излезе наяве”, заяви тя за ДВ от жилището си в Мюнстер, Германия.
Борбата срещу диктатурата взима жертви
Юрий Захаренко е един от противниците на Лукашенко, които в края на 1990-те се опитват да предотвратят авторитарното му управление. Лукашенко е избран през 1994 година и с два спорни референдума разширява своите правомощия. Той коригира конституцията в своя полза и държавното управление се променя от президентско-парламентарно в изцяло президентско.
Захаренко, който в началото подкрепя Лукашенко и дори е избран за вътрешен министър от него през 1994 година, става един от най-яростните му критици и обвинява президента в корупция и злоупотреба с власт. Лукашенко го освобождава през 1995 година. Захаренко става един от лидерите на опозицията и си поставя за цел да свали Лукашенко, в когото вижда диктатор. На 7 май 1999 година Юрий Захаренко изчезва безследно.
До февруари 2020 година дъщеря му не е знаела какво точно се е случило с него. След публикуване на разследването на ДВ тя решава да се свърже с Юрий Гаравски. Двамата се срещат в Швейцария, където Гаравски кандидатства за убежище през 2018 година. За Елена Захаренко не е лесно да се срещне очи в очи с мъжа, който е участвал в убийството на баща ѝ. “Но трябваше да го направя”, казва тя. Захаренко иска да разбере дали Гаравски е казал истината в интервюто за ДВ. Срещата заличава всякакво съмнение.
Паралели с протестите от 1990-те
От 2000 година Елена Захаренко живее в Германия заедно със сина си, майка си и най-малката си сестра. Днес работи като продавачка в Мюнстер, а в свободното си време свири на пиано и ходи на църква. Жената изглежда спокойна и меланхолична, но тъжната ѝ семейна история я преследва и до днес. С нея гледаме стари касети. На една от тях тя е на разходка в Мюнстер заедно със сина си през 2002 година. “Къде е твоят дядо?”, пита операторът. “Той беше отвлечен”, отговаря четиригодишното дете. “От кого?”, пита мъжът. “От бандитите”, отговаря момчето.
Захаренко следи антиправителствените протести в Беларус с “тревога и надежда”. Протестите срещу Лукашенко и техните символи (например бяло-червено-бялото знаме) напомнят за протестите от края на 1990-те. Това не я изненадва, тъй като целта е същата: “страната да бъде освободена от диктатурата”. Разликата е, че благодарение на интернет днес информация се предава бързо. Както и че в Беларус има ново поколение, израснало с европейските демократични ценности.
Репресиите продължават и до днес
Демонстрациите в Беларус се потушават брутално. От началото на масовите протести след президентските избори на 9 август по данни на активисти са арестувани над 30 хиляди човека. ООН документира стотици случаи на изтезания, има и жертви. Например 31-годишният артист Роман Бондаренко, който беше пребит до смърт. “Това се случва, защото на престъпниците тогава така и не се потърси сметка. Безнаказаността доведе до нови жертви.” Докато репресиите преди са били насочени срещу водещи политици, днес те засягат и обикновените хора, отбелязва Елена Захаренко. Тя не смята, че Лукашенко ще даде властта доброволно, и си представя два сценария – Лукашенко да завърши като избягалия в Русия бивш украински президент Виктор Янукович, или като екзекутирания бивш либийски лидер Муамар Кадафи. “Ако Лукашенко се появи без своите охранители на публично място, хората просто ще го разкъсат на парчета”, казва Захаренко.
Беларус ѝ липсва
Какъв е нейният съвет към сънародниците ѝ? “Младите и добре образованите имат възможност да се реализират в чужбина”, казва тя. За по-възрастните емиграцията е трудна. На Елена също ѝ липсва Беларус. Германия така и не се превръща в нейна родина. Но въпреки това тук е домът ѝ, в който живее с майка си и сина си. И 20 години по-късно Елена Захаренко не може да загърби миналото. Иска да се върне в Беларус и да се сбогува с баща си и баба си. И се надява, че скоро не само тя ще е скъсала с тъмното минало, но и родината ѝ.
Автор: Олег Парфенок