На Запад името на Сергей Магнитски често се изговаря редом с това на Анна Политковская или Борис Немцов - известни критици на Кремъл, станали жертва на убийство. Но московският адвокат Магнитски не е бил опозиционер - и стана известен чак след смъртта си в следствения арест през 2009 година. В чужбина неговият случай се превърна в нарицателно за корупцията и съдебния произвол в днешна Русия. В родината си той беше осъден посмъртно, а смъртта му предизвика спирала от санкции - не само срещу руски граждани.
"Враг номер 1"
Сергей Магнитски е роден през 1972 година в Одеса. Първоначално той работи като финансов ревизор в Москва. Сред клиентите му е и фирмата Hermitage Capital Management на американския предприемач с британски паспорт Уилям Браудър, който от края на 1990-те години е сред най-големите инвеститори в тогавашна Русия. Впоследствие обаче Браудър изпада в немилост и получава забрана за влизане в страната. Самият той се определя като "враг номер 1 на Путиновата държава". През 2007 година неговата фирма е претърсена заради съмнения за укриване на данъци. В помощ на Браудър се притичва адвокатът Сергей Магнитски, който в хода на проучването си разкрива гигантска корупционна схема. Той твърди, че данъчната полиция е отклонила 5,4 милиарда рубли. Въпросните пари по-късно били препрани през една скандинавска банка в балтийските страни.
През 2008 година самият Магнитски е задържан по обвинение в укриване на данъци. Прекарва почти една година в следствения арест, където здравословното му състояние сериозно се влошава. Впоследствие Магнитски умира едва 37-годишен. Според официалната версия, причината за неговата смърт е сърдечна недостатъчност, но близките на Магнитски се съмняват в това. През август 2019 Европейският съд за човешките права постанови, че по време на задържането си Магнитски не е получил необходимата медицинска помощ. Овен това обстоятелствата около неговата смърт не са били съвестно проучени.
Малко след това американският сенатор Бенджамин Кардин подема инициатива за налагане на санкции срещу отговорните за смъртта на Магнитски. В края на 2012 година, по времето на президента Барак Обама, американският Конгрес гласува т.нар. закон "Магнитски". Мярката предвижда замразяване на банкови сметки и налагане на забрани за влизане в САЩ. Първоначално в списъка със санкционираните лица фигурират само имената на малко известни служители от системата на правосъдието в Русия, които, според американските власти, имат отношение към смъртта на Магнитски. През 2016 година е приет изцяло нов вариант на закона, който вече не се отнася само до Русия. Новият закон дава право на американското правителство да предприема мерки срещу лица в целия свят, за които има съмнения, че нарушават човешките права. На основата на този закон са налагани санкции например срещу чеченския лидер Рамзан Кадиров, както и срещу лица, замесени в убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги.
Как реагира Русия?
След разследване, проведено в Русия, властите обявиха, че Магнитски е починал от естествена смърт. И случаят беше прекратен. През 2013 година Магнитски беше задочно осъден за укриване на данъци. На два пъти беше осъден и бизнесменът Браудър - също за укриване на данъци. Москва дори на няколко пъти постави името на отявления критик на Путин в списъците на Интерпол за международно издирване - но без успех.
В отговор на първия закон "Магнитски" Русия прие през 2012 свой закон, забраняващ на определени американски граждани да влизат в Русия - по обвинения в нарушаване на човешките права или за действия срещу руски граждани в чужбина. Много критики породи онази част от закона, с която на американски граждани бе забранено да осиновяват руски деца, останали сираци. След разпадането на Съветския съюз това се беше превърнало в масова практика - хиляди руски сирачета бяха осиновени в САЩ. Неофициално руските медии нарекоха закона на името на Дима Яковлев - руско момче, което умира малко след осиновяването си в САЩ, след като бащата го оставил твърде дълго в жегата в затворена кола.
Автор: Роман Гончаренко