"Новината дойде като гръм от ясно небе": на 19 август 1991 комунистически хардлайнери искат да сложат край на реформите на Горбачов. Пучът има за цел да спре разпада на СССР, но в крайна сметка постига точно обратното.
„Разбира се, че бяхме разтревожени. Всички изпитваха тревога. Само си представете: седиш си край моста на река Москва и изведнъж покрай теб преминава танк“, спомня си Наталия, която в онези години е била на 40. На това място край Белия дом, както в Москва наричат правителствената сграда, преди 30 години се разиграват драматичните сцени на опита за държавен преврат, който в крайна сметка маркира началото на края на Съветския съюз.
Когато танковете излязоха по улиците на Москва
В ранните часове на 19 август 1991 държавната телевизия съобщава, че вицепрезидентът Генадий Янаев с декрет е назначен за държавен глава на СССР. Президентът Михаил Горбачов повече не можел да изпълнява задълженията си - по здравословни причини.
В нощта срещу 19 август малка група консервативни функционери на Комунистическата партия решава да сложи край на реформаторските усилия на Горбачов. По това време съветският ръководител се намира на полуостров Крим, където прекарва отпуската си. Именно там Горбачов е задържан от пучистите.
Политиката на Горбачов за "гласност" и "перестройка" - тоест, за дълбоки реформи на съветския строй, среща въодушевена подкрепа и одобрение на Запад. Цари атмосфера на промени и взаимно сближаване между Изтока и Запада. В самия Съветски съюз обаче цари криза, включително остър недостиг на храни.
"Беше времето на перестройката, в обществото кипяха различни настроения“, спомня си Наталия. „Но като цяло ситуацията беше относително стабилна. Затова новината за пуча дойде като гръм от ясно небе. Никой нищо не знаеше, никой не беше подготвен за такъв развой на събитията. Изненадата беше огромна, беше по-силна дори от страха“, казва Наталия.
Но когато танковете излизат по улиците на Москва, хората масово се стичат, започват да издигат барикади, да образуват човешки вериги, да полагат цветя в дулата на оръдията, да раздават пелмени на войниците.
"Това беше моментът, в който мнозина си казаха: сега или никога. Сега мога да съм свободен, сега мога да се боря за правата си, сега мога да взема нещата в свои ръце“, спомня си историкът Алексей Меркиш, който в онези години е бил студент.
Краят
Войниците постепенно започват да се побратимяват с демонстрантите и така само три дни по-късно на опита за преврат е сложен край. Горбачов се завръща обратно в Москва, но властта му се изплъзва завинаги. Новият силен човек е вече Борис Елцин, който изпъква с решителната си позиция срещу пучистите.
Не след дълго настъпва онова, което опитът за преврат всъщност иска да осуети - Съветският съюз се разпада окончателно. И до днес много от някогашните съветски граждани смятат Горбачов за гробокопача на СССР. А Путин дори нарече разпада му "най-тежката геополитическа катастрофа на века".