Великобритания напусна ЕС - едно решение, което се отрази и на университетите на Острова. Там занапред ще учат много по-малко млади хора от ЕС. През започващата учебна година във Великобритания ще следват например едва 800 германски студенти – два пъти по-малко в сравнение с предишната година. Тогава все още важаха преходните разпоредби за Брекзита и нещата бяха много по-лесни. Общият брой на студентите от държави членки на ЕС спадна още по-силно: от 27 750 на 11 700.
Повече бюрокрация и по-високи разходи
Новите визови изисквания усложняват и оскъпяват процедурата. Дори краткосрочни студентски престои във Великобритания днес вече са свързани с доста бюрокрация. С Брекзита Обединеното кралство автоматично напусна и европейската програма за студентски обмен „Еразъм“, по линия на която хиляди млади хора от целия ЕС година след година изкарваха по някой семестър в университети на Острова. Пандемията допълнително съкрати броя на студентите от континентална Европа във Великобритания. Решителна роля обаче играят студентските такси и бюрокрацията. „Докато Великобритания още беше част от ЕС, за всички студенти от ЕС в тамошните университети важаха едни и същи такси“, обяснява Улрих Хопе, шеф на Германо-британската промишлено-търговска камара в Лондон. Но нещата вече се промениха.
Досега студентите от ЕС плащаха същата такса, както студентите от самата Великобритания и от Ирландия: максимум 10 800 евро на година. Занапред обаче университетите на Острова могат да искат от студентите от континентална Европа значително по-високи такси. На всичкото отгоре студентите, които за пръв път стъпват на британска земя, в началото още нямат право и на държавни помощи. Да не говорим, че им трябват визи, а те струват пари и усилия. Британското Министерство на образованието не коментира новите числа. Правителствените кръгове излъчиха по въпроса само едно неангажиращо съобщение: Студентките и студентите от ЕС били важна и високо ценена част от системата на висшето образование в страната.
Разочарованието расте
Независимо от това разочарованието расте. „Британските университети стават по-непривлекателни, откакто страната вече не е в програмата „Еразъм““, казва политологът Саймън Ашърууд от Open University, най-голямото държавно висше учебно заведение в страната. Като заместител британското правителство създаде собствена програма на името на Алън Тюринг, която всяка академична година ще финансира 363 проекта и ще предлага на над 40 000 ученици и студенти възможност да учат известно време в чужбина, включително и в Германия. Не е ясно обаче колко от тях реално ще се възползват от тази възможност. Ашърууд предупреждава, че ще трябва много време, докато се изградят мрежи и контакти както в рамките на „Еразъм“. Според него на първо време най-засегнати са специалностите в областта на хуманитаристиката и изкуствата. Ашърууд твърди, че Брекзитът ще се отрази отрицателно и на преподавателите: „Колкото по-дълго Великобритания няма уредени отношения с ЕС, толкова по-трудно ще става да привлича онези високо квалифицирани личности, които допринасят за успехите на висшето образование.“ На същото мнение е и Улрих Хопе: „Като университетска страна Великобритания вече не е толкова привлекателна.“ Той предупреждава, че тази тенденция води до допълнително охлаждане между Обединеното кралство и ЕС. „А това си е истинска загуба.“