Щерьо Ножаров за свръхдефицита: Мерките не решават нищо, трябват икономии за 1,8 млрд. евро

Бюджетният дефицит към края на месец май е в размер на 2,5 милиарда евро, което е две на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт. За сравнение, миналата година за същия месец той е бил 1,3 милиарда евро.

На този фон днес се очаква ЕК да започне процедура по свръхдефицит срещу страната ни. Какви са възможните ходове на властта за свиване на разходите и ще дадат ли резултат обявените до момента мерки коментира икономистът и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров.

По думите му решението на Европейската комисия вече е взето и предстои единствено формалното му обявяване.

„Решението вече е взето. Днес просто ще бъде съобщено формално защо решението вече е взето“, заяви Ножаров.

Той посочи, че още на 21 май е публикувана пролетната прогноза на Европейската комисия, според която за България се очаква бюджетен дефицит от 4,1% през тази година и 4,3% през 2027 г.

Според него няма основания за твърденията, че превишението може да бъде обяснено чрез дерогацията за военните разходи.

„Тази дерогация се прилага само на превишението на сумата спрямо предходна година. Т.е. не в пълния размер военните разходи за 2025 година, а само превишението спрямо 2024 година“, каза Ножаров.

Той подчерта, че Европейската комисия е наясно с правилата и че дори след изваждането на допустимите военни разходи дефицитът остава над допустимото равнище.

„При което тези военни разходи, като ги извадим, то ние пак си оставаме на 3,5%. То дори с тях е 3,5%, иначе е доста по-голяма цифра.“

Ножаров коментира и последните данни за изпълнението на бюджета.

„След публикацията на Министерството на финансите и на новите данни по консолидираната фискална програма изгледа, че дефицитът расте от февруари до май с 600 милиона евро всеки месец“, посочи той.

По думите му при подобна динамика годишният дефицит може да достигне дори 4,3%.

„При такава траектория от началото на годината той със сигурност ще стигне даже не 4,1%, а 4,3%.“

Икономистът смята, че проблемът е свързан с липсата на възможност за предприемане на контрамерки при действащия удължителен бюджет.

„Това, че няма редовен бюджет, е позволило да не могат да бъдат предприети никакви контрамерки. Тоест рязане или нещо друго.“

Според него обявените от правителството мерки не са достатъчни.

„Трите мерки, които бяха оповестени от правителството, те не решават нищо. Те просто са някакъв сигнал, че, видите ли, и ние може би ще затегнем коланите.“

Като пример той даде премахването на ковид добавката.

„Мерките, например, за премахване на COVID добавката ще спестят някъде около 40 милиона. То е нищо, защото ние трябва да отрежем 1,8 милиарда.“

Ножаров припомни, че България вече е била в процедура по свръхдефицит след кризата от 2009 г.

„България беше само веднъж в тази процедура – 2010–2012 година, на база на резултатите от 2009 година. Всъщност тогава беше известен бюджетът като „малката пица“.“

Според него предстои нов период на строги бюджетни ограничения. Той обясни, че процедурата няма как да бъде спряна, но може да бъде разсрочена.

„Това, което може да направи правителството с план, е да я поразсрочи, както се случи 2010 година. Вместо рязането да е рязко за една година, може да е за две години.“

Като една от възможностите за икономии Ножаров посочи намаляване на разходите за администрация и по-активна дигитализация.

„Трябва да дойдат компютри. Просто към момента, за да създаваме изкуствена заетост и да я водим под 4%, вместо да има компютри, има човек на гише с тефтер и химикал.“

По думите му от разходите за персонал могат да бъдат спестени значителни средства.

„От разходи за персонал 900 милиона спокойно могат да бъдат отрязани.“