Ако човек се вгледа внимателно в резултатите от парламентарните избори, които се проведоха миналата неделя, няма как да не забележи следното: че източните и западните провинции на Германия са гласували доста различно. В югоизточната част на страната крайнодясната "Алтернатива за Германия" отчете на места по-високи резултати, отколкото на предишните избори. Същевременно утвърдените партии като ГСДП и ХДС/ХСС там отчетоха загуби.
Обединение за едни, разделение за други
Тези резултати изобщо не ме изненадват. Преди изборите посетих градове и села както в източните, така и в западните германски провинции. Порази ме силното присъствие на плакати на "Алтернатива за Германия" (АзГ) на изток - например в градове като Хале, където имах възможност да разговарям с местни избиратели и политици. Много исках да разбера защо избирателите там все още изпитват противоречиви чувства към утвърдените партии. Мнозина се чувстват изоставени от тях. И вотът за АзГ е начин да изразят недоволството си. Когато има взаимно усещане за неравенство между двете обединени части, не можем да очакваме усещането за единство да е по-силно.
Студената война раздели Германия на две. В същото време това разделение създаде ново усещане за единство между други страни с близка участ в тъй наречения социалистически лагер. В Африка, например, сред страни, тръгнали по социалистическия път на развитие, възникна такова усещане за единство и солидарност помежду им. Въз основа на социалистическата идея за нуждата от взаимна подкрепа хиляди млади африканци пристигаха в Източна Германия, за да работят и запълват нуждите в ключови промишлени сектори. Освен това млади хора получаваха стипендии, за да следват в университетите на ГДР. Това чувство за единство между социалистическите страни се изпари заедно с падането на Берлинската стена през 1989 година. Някои чуждестранни работници останаха в Германия и след нейното Обединение през 1990 година, но хиляди други трябваше да я напуснат.
Единството е нещо повече
Такива исторически събития ни показват следното: единството има много лица, а съединението се случва на много различни нива и е един непрестанен процес. Струва ми се, че днес мнозина жадуват за постигането на единство между хората, регионите и отделните страни. 31 години след Обединението на Германия си заслужава да продължим да преследваме идеала за единството като естествено и непрекъснато усилие.
Автор: Харисон Мвилима