Пандемията от COVID-19 е довела до масова употреба на антибиотици, в резултат на което все повече бактерии мутират и стават резистентни на съществуващите лекарства за борба с тях, предупреждават в редакцията на испанския национален ежедневник El Pais в статия, посветена на Глобалната седмица на осведомеността за борбата срещу микробите, която започва в четвъртък, пише агенция "Фокус".
„Мадридското студио, където е заснет филмът „Жени на ръба на нервен срив“, се намира само на няколко метра от офиса на Кристина Муньос , но тя не изглежда нервна, въпреки факта, че нейната работа не е комедия, а по-скоро сценарий на филм на ужасите. Муньос е съдиректор на Националния план срещу антибиотичната резистентност, испанската инициатива, която се опитва да спре една от най-големите заплахи за човечеството. Антибактериалните лекарства спират да действат, със скорост, която сега се ускорява от прекомерната и неправилната им употреба по време на пандемията от COVID-19. Ученият ви приканва да си представите ежедневието без антибиотици, един страховит свят, в който всяка инфекция може да бъде смъртоносна. Без цезарово сечение, без трансплантации на органи, без операции на менискус, без смяна на тазобедрената става“, пише изданието.
„Това би било крачка назад от почти 100 години напредък в медицината“, предупреждава Муньос. „Ще се случат неща, за които дори не се сещаме, като дете да падне, да си отвори коляното, да го заведе в болница и лекарят да ви каже, че няма какво да направи, че много съжалява“, обяснява ученият. Срещу някои бактериални заболявания - като пневмония, туберкулоза, гонорея и салмонелоза - вече са изчерпани ефективните лечения. Химиотерапията, която благоприятства микробните инфекции при пациенти с рак чрез понижаване на защитните му сили, също би била високорискова практика при липса на антибиотици. „Ще спрем да лекуваме хора, но и животни. Няма да можем да произвеждаме здравословна храна”, предупреждава Муньос. Към завръщащите се болести от XIX век би трябвало да добави и гладът, категорична е тя.
Доклад, изготвен за британското правителство, предупреждава още през 2016 г., че резистентните към лекарства микроби - особено бактериите - вече убиват 700 000 души всяка година на планетата и че през 2050 г. може да има 10 милиона смъртни случая, повече от тези, причинени от рак. Микробиологът Бруно Гонсалес Зорн предупреждава, че COVID-19 е влошил тихата пандемия от супербактерии. „10-те милиона смъртни случая може да не настъпят през 2050 г., а през 2040 или 2030 г.“, предупреждава той. Бактериите се размножават на всеки 20 минути и понякога претърпяват мутации, които са щит срещу антибиотиците. И най-тревожното е, че те могат да предадат тези нови гени за резистентност на други близки бактерии, дори от други семейства. „Сякаш научавам немски език и ви предавам способностите“, обяснява Гонзалес Цорн, професор във Факултета по ветеринарна медицина в университета „Комплутенсе“ в Мадрид. Колкото повече антибиотици се използват, толкова повече бактерии се развиват, за да им се противопоставят.
Гонсалес Цорн потвърждава, че се формира „перфектна буря“ и показва данни от испанските болници по време на първата вълна на коронавируса. От февруари до март 2020 г. употребата на азитромицин се е увеличила с 400% , антибиотик, използван отчаяно, в случай че действа и срещу вируса SARS-CoV-2. Консумацията на доксициклин се е увеличила с 517%. В Испания тези нива бързо се върнаха към нормалното си състояние, но продължиха да се развиват в други региони на света, като Латинска Америка. „По време на пандемията бяха използвани толкова много карбапенеми [вид антибиотици], че в някои страни, като Чили, имаме нивата на резистентност, които очаквахме да регистрираме през 2030 г. Ускорихме процеса с 10 години. Много сме разтревожени“, признава изследователят.
Микробиологът е един от 15-те членове на международна група учени, създадена наскоро от Световната здравна организация (СЗО), за да идентифицира кои антибиотици са от съществено значение за човешкото здраве, с цел да се ограничи употребата им, така че да продължат да работят. Тези лекарства са като Групата за специални операции (GEO), елитното звено на Националната полиция. Ако са необходими и не работят, след тях няма да има нищо. Те са последна инстанция. И карбапенемите са точно един от тези последни куршуми, обяснява изданието. Европейският офис на СЗО издаде сигнал през февруари: „Нека не позволяваме кризата с COVID-19 да се превърне в катастрофа с антимикробна резистентност“. Но в някои страни сценарият вече е смразяващ, обобщават в редакцията на вестника.