Афганистанската икономика е тежко засегната от продължаващата суша и от смяната на режима в Кабул. Талибаните, които все още търсят международно признание, не могат да овладеят кризата, а цената за всичко това плащат най-бедните. “Пандемията от COVID-19, продължаващата криза с храните и настъпващата зима допълнително усложняват ситуацията за семействата”, пише в своя доклад UNICEF. “През 2020 година почти половината от населението на Афганистан беше толкова бедно, че не разполагаше със стоки от първа необходимост, включително храна и чиста вода”. Тези заключения са още от времето отпреди настоящата криза.
Когато си принуден да продадеш детето си
Мохамед Ибрахим, който живее в Кабул, казва пред ДВ, че е бил принуден да продаде 7-годишната си дъщеря Джамила, за да изплати дълговете на семейството. “Един човек дойде при мен и ми каза, че трябва или да си платя дълговете, или “ще изгори дома ми до основи”, разказва Ибрахим. Предложено му било също да даде дъщеря си в замяна на дълговете. “Той беше богат човек”, продължава Ибрахим. “Не ми остана нищо друго, освен да се съглася да дам детето си срещу 65 000 афгана“ (около 620 евро). “Трудно е да дадеш детето си. Но нямахме какво друго да предложим, освен собственото си дете“, казва Назо, съпругата на Ибрахим. По данни на UNICEF милиони деца нямат достъп до здравеопазване, ваксини срещу дребна шарка и полиомиелит, храна, образование, вода и хигиенни продукти. Според Световната програма по прехраната на ООН, 22,8 милиона от близо 35-те милиона жители на Афганистан страдат от редовно недохранване.
“Не искам да се омъжвам, искам да уча”
Жителите на провинция Бадгис са силно засегнати от дълготрайната суша. Много от тях напуснаха домовете и селата си. Неправителствените организации настояват за спешна хуманитарна помощ. „Много е студено през нощта и няма с какво да затоплим палатките. Искаме неправителствените организации да ни помогнат”, каза Наджиба, младо момиче, което живее в лагер. Тя е била продадена от семейството си срещу 50 000 афгана. “Имам двама братя, сестра и майка. Не искам да се омъжвам, искам да уча и да се образовам", добавя тя.
“Помощта е нужна сега, не можем да чакаме шест месеца: средствата ни трябват незабавно, за да можем да придвижим доставките и да ги разпределим още преди да настъпи зимата”, заяви наскоро директорът Световната програма по прехраната Дейвид Бийсли по време на среща в Женева. “Не можем да обърнем гръб на народа на Афганистан”, подчерта той. Гюл Ахмад, бащата на Наджиба, не вижда друга възможност, освен да продаде и другите си дъщери. “Нямам друг избор. Ако бъдем изоставени, ще съм принуден да продам и другите си дъщери за 50 000, 30 000 или дори 20 000 афгана”, казва той.
Броят на самоубийствата расте
ООН е особено обезпокоена от въздействието на конфликтите и несигурността върху жените и момичетата в Афганистан. Около 80% от близо 250-те хиляди афганистанци, които бяха принудени да бягат от родните си места от края на май досега, са жени и деца. По данни на ООН от 1 януари до 18 октомври 667 903 души са напуснали домовете си заради конфликта в страната. След падането на правителството в Кабул, опитите за самоубийство и психическите заболявания постоянно се увеличават. Бедността е отчайваща. 60-годишният Рохула работел като охранител в едно държавно училище в северната област Бадахшан. След като три месеца не получил заплата, предприел отчаяна стъпка. “Не каза нищо. Един ден той помоли за молив и лист хартия, за да запише колко пари дължим. Мислехме, че се шегува, но се оказа сериозен и няколко дни по-късно се самоуби”, разказва дъщеря му Тайба. “Имаме много проблеми, а откакто баща ни почина, нямаме нищо за ядене”, допълва другата му дъщеря Катиба.
Доскоро повечето публични средства идваха от чужбина
По данни на Международния валутен фонд афганистанската икономика ще се свие с до 30 процента тази година. През 2020 год. брутният вътрешен продукт на страната е бил 20 милиарда долара, а 43 процента от тях са били резултат от международни помощи. Сега тези помощи секнаха. През последните няколко месеца правителството на талибаните се затруднява да плаща заплати на държавните служители, а цените на храните растат неконтролируемо. Много афганистанци продават собствеността си, за да си купуват храна. Единствените ценности, които са останали на Гул Ахмад, са другите му дъщери. Тях също може да ги сполети нерадостната съдба на по-голямата им сестра.